Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

Ръцете на момичето бяха пълни с хапчета и тя ги тъпчеше в устата си като бонбони, радостна като дете на Коледа.

— Откъде ги взе? Добре, не ми казвай, щом не искаш, няма проблем.

И Филип ли правеше така, или маймуната беше откраднала хапчетата за собствени цели? Редовно ли прелъстяваше червенокоси проститутки с наркотици?

Дразнещото бърборене на момичето намаля, защото хапчетата започнаха да действат, упоиха я и я изпратиха в собствения ѝ свят. Тя започна да се съблича под хипнотизирания поглед на Луис.

— Толкова… е горещо… тук.

Маймуната също я гледаше, застанала с гръб към стареца. Какво изражение беше изписано на обръснатото лице? Похот ли имаше в очите или колебание?

Момичето беше прекалено слабо, но имаше хубави гърди. Младата ѝ кожа беше бяла, а зърната — розови като цветя. Тя вдигна ръце над главата си и се протегна, а перфектните глобуси се повдигнаха и леко се сплескаха. Маймуната се пресегна и подръпна нежно едното зърно, като взе да го върти между големите си тъмни пръсти. Момичето изстена.

— Искаш ли… да махна всичко?

Маймуната изсумтя.

— Не говориш много, а?

Тя изхлузи червената си пола. Остана само по пликчета. Легна върху леглото и се протегна пак, като се наслаждаваше на голото си тяло и на гостоприемната топлина на стаята. Не погледна нито веднъж към своя обожател.

Заклещен под трупа на Солал, Луис усети, че му прилошава отново. Краката му бяха изтръпнали напълно и не си чувстваше дясната ръка, която бе притисната към задната стена на гардероба. Искаше да се раздвижи, но не смееше да помръдне. Знаеше, че маймуната е способна на всичко. Кой знае какво можеше да стори — и на него, и на момичето, — ако откриеше присъствието му.

Вече го болеше всичко, а каквото не го болеше, се беше схванало. Кървящото тяло на Жак натежаваше все повече в скута му. Гръбнакът му крещеше за почивка и някой сякаш забиваше нажежени игли отзад във врага му. Агонията ставаше непоносима и Луис започна да си мисли, че ще умре в жалкото си скривалище, докато звярът прави любов.

Червенокоската изстена и Луис погледна пак към леглото. Маймуната беше мушнала ръка между краката ѝ и я обработваше, а тя се гърчеше.

— Да, о, да — повтаряше отново и отново момичето, докато любовникът ѝ сваляше бельото.

Луис реши, че гледката му идва в повече. Мозъчната му кора пулсираше, виеше му се свят. Това ли беше смъртта? Светлини в главата и вой в ушите?

Той затвори очи и любовниците изчезнаха, но нямаше как да заглуши звуците, които издаваха. Те продължиха да кънтят в главата му цяла вечност. Стонове, смях, кратки писъци.

Накрая — милостива тъмнина.

Луис се събуди, сякаш прикован за невидима диба; тялото му беше изкълчено до неузнаваемост от тясното скривалище. Огледа се. Вратата на гардероба беше отворена и маймуната го гледаше с наченки на усмивка. Беше гола и почти цялото ѝ тяло беше обръснато. В цепката между огромните ѝ гърди проблясваше малко златно кръстче. Старецът го позна веднага. Беше го купил на Филип от „Шанз-Елизе“ малко преди да започне войната. Сега бижуто почиваше върху снопче червеникавокафяви косми. Звярът протегна ръка на Луис и той я стисна, без да се замисля. Грубата лапа го извади изпод тялото на Солал. Само че Луис не можеше да стои изправен. Краката му се подгъваха като гумени, глезените не го държаха. Звярът го подпря, за да не падне. Луис погледна замаяно към гардероба, в който Жак лежеше като бебе в утроба, с лице към стената.

Маймуната затвори вратата и заведе стареца до мивката, където той повърна.

— Филип? — Луис смътно осъзна, че жената още е тук, в леглото, и че сега става след цяла нощ на любов.

— Филип, кой е този? — Тя опипа масата до леглото за още хапчета. Звярът отиде при нея и ги измъкна от ръцете ѝ.

— О… Филип… моля те. Искаш ли да си тръгна с този мъж? Ако искаш, ще си тръгна, само ми дай хапчетата.

Тя махна към Луис.

— Обикновено не го правя със старци.

Маймуната изръмжа неодобрително. Изражението на червенокосата се промени, сякаш едва сега бе започнала да проумява що за мъж стои пред нея. Но мисълта беше прекалено сложна за дрогираното ѝ съзнание, затова тя я изхвърли от там.

— Филип, Филип… — разхленчи се тя.

Луис наблюдаваше звяра. Той беше взел снимката от камината. Сочеше изображението му с тъмния си нокът. И се усмихваше. Беше го разпознал, въпреки че последните четиридесет години бяха състарили Луис неимоверно.

— Луис — каза маймуната, като изговори името му с лекота.