Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

— Нали?

— Луис… — Изглеждаше ужасно състарен.

— Отговори ми, Филип, моля те, преди да е станало твърде късно. Отглеждаше ли маймуна?

— Беше просто експеримент. Един експеримент.

— Защо?

— Заради твоите истории. Проклетите ти истории. Исках да видя дали наистина са толкова диви. Исках да я очовеча.

— Да я очовечиш.

— И тази курва…

— Натали.

— Тя я прелъсти.

На Луис му прилоша. Не беше предвидил подобен развой.

— Прелъстила е маймуната?

— Курва — каза Филип с безкрайно съжаление.

— И къде е тази маймуна?

— Искаш да я убиеш.

— Нахлула е в апартамента, докато Катрин е била там. Разрушила е всичко, Филип. Сега, когато няма господар, е опасна. Не разбираш ли?

— Катрин?

— Не, на нея нищо ѝ няма.

— Обучена е, няма да я нарани. Наблюдава я тайно. Идва и си отива. Тиха е като мишка.

— А момичето?

— Ревнуваше.

— И затова я уби?

— Навярно. Не знам. Не искам да мисля за това.

— Защо не си им казал? Защо не си се погрижил да убият тази твар?

— Не знам дали е вярно. Вероятно всичко е измислица, една от проклетите ти измислици, поредната история.

На умореното му лице се мярна неприятна лукава усмивка.

— Би трябвало да знаеш какво имам предвид, Луис. Може да е измислена история, нали? Като твоите за Дюпен. С тази разлика, че аз може би я направих истинска за известно време. Не ти ли е хрумвало? Може би аз я направих истинска.

Луис се изправи. Това беше банален дебат: истина или измислица. Едно от двете беше вярно. Животът не е сън.

— Къде е маймуната?

Филип посочи слепоочието си.

— Тук, където никога няма да я намериш — отговори той и се изплю в лицето на Луис. Плюнката се лепна на устната му като целувка.

— Не знаеш какво стори. Никога няма да разбереш.

Луис си избърса устната, а пазачите изведоха затворника от стаята за свиждане, за да го върнат в щастливото му дрогирано забвение. Старецът остана сам в студеното помещение и се замисли за удобното решение на Филип. Той беше намерил убежище в мнимата си вина, беше се затворил на място, където спомените, отмъщението и истината, безумната опустошителна истина, повече нямаше да го тормозят. В този момент мразеше Филип с цялото си сърце. Мразеше го, че е повърхностен и страхлив, за какъвто винаги го беше смятал. Филип не беше създал по-добър свят за себе си, беше си създал скривалище, което беше лъжа като лятото на 1937. Никой не можеше да живее като него, без рано или късно да бъде застигнат от възмездие — и ето го и него.

Същата нощ Филип се събуди в безопасната си килия. Тя беше топла, но на него му беше студено. Там, в пълна тъмнина, той загриза китките си, докато пулсиращата кръв не забълбука в устата му. После се отпусна отново върху леглото, където животът му изтече с плискане и пръски, далеч от очите и сърцето на всички.

Съобщиха за самоубийството в кратка статия на втора страница на вестник „Льо Монд“. Голямата новина на следващия ден обаче беше сензационното убийство на червенокоса проститутка в малка къщичка близо до улица „Рошекан“. Тялото на Моник Зевако било намерено в три сутринта от съквартирантката ѝ в толкова ужасно състояние, че „не подлежало на описание“.

Въпреки предполагаемата невъзможност на начинанието, вестникът беше описал неописуемото с извратена решителност. Всички драскотини, разкъсвания и разрези по частично голото тяло на Моник — татуирано, лигавеше се „Льо Монд“, с картата на Франция — бяха отбелязани в детайли. Както всъщност и външността на добре облечения, обилно напарфюмиран убиец, който, изглежда, проследил тоалирането на мадмоазел Зевако през един малък заден прозорец, после се вмъкнал вътре и я нападнал в банята. След това убиецът избягал по стълбите, където се блъснал в същата съквартирантка, която минути по-късно открила обезобразения труп на жената. Само един репортер направи връзка между убийството на „Мартир“ и клането на мадам Зевако, но пропусна любопитното съвпадение, че същата нощ обвиняемият Филип Лаборто бе отнел живота си.

Погребението се състоя по време на буря, като шествието се добра с голяма мъка до квартал „Монпарнас“, защото обилният снеговалеж беше блокирал пустите улици. Луис застана до Катрин и Жак Солал, докато спускаха ковчега. Останалите приятели и познати на Филип не бяха дошли, защото не желаеха да присъстват на погребението на един самоубиец и предполагаем убиец. Остроумието, привлекателната му външност и безкрайната му способност да очарова — накрая всичко се бе оказало напразно.