Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

За първи път усещах такова нещо. Сякаш метална врата се затръшна пред лицето ми.

За малко да се протегна инстинктивно към него, но не го направих. Сам умишлено погледна Кевин, а не мен.

— Какво става тук, полицай?

— Каним се да проникнем в къщата, господин Мерлот, освен ако нямате ключ.

— Откъде накъде Сам ще има ключ?

— Той е хазяинът — прошепна в ухото ми Джей Би и аз подскочих.

— Той? — попитах глупаво.

— Негови са и трите къщи близнаци.

Сам ровеше нещо из джобовете си и извади цяла връзка ключове. Запрехвърля ги вещо и се спря на един, отдели го, извади го от връзката и го подаде на Кевин.

— Този отваря и предната, и задната врата, така ли? — попита Кевин.

Сам кимна утвърдително. Все още не ме поглеждаше.

Кевин се отправи към задната врата на къщата, а ние бяхме така смълчани, че чухме как ключът се превъртя в ключалката. После отиде в спалнята, където беше трупът, и успяхме да видим лицето му да се смръщва, щом го удари миризмата от мъртвото тяло. С ръка на носа и устата, той се приведе над Доун и опря пръсти на шията й. След това погледна през прозореца и поклати глава към партньора си. Кения кимна в знак, че е разбрала, и се отправи към улицата, за да използва радиостанцията на патрулната кола.

— Ей, Суки, какво ще кажеш да излезеш с мен на вечеря днес? — попита Джей Би. — Случилото се е травмиращо за теб и имаш нужда да се позабавляваш, за да се съвземеш.

— Благодаря, Джей Би — бях ужасно смутена, че Сам слуша. — Много мило от твоя страна да ме поканиш, но имам чувството, че днес ще работя допълнително.

За част от секундата красивият Джей Би се стъписа. След което се усети.

— А, Сам ще трябва да си намери някого — констатира той. — Имам братовчедка в Спрингсфийлд, която търси работа. Може да й се обадя. Ще си живеем врата до врата.

Усмихнах му се, но бях убедена, че усмивката ми е изключително вяла, тъй като стоях рамо до рамо с човека, с когото бях работила в продължение на две години.

— Съжалявам, Суки — произнесе тихо Сам.

— За какво? — Гласът ми беше също толкова нисък. Щеше ли да признае какво се бе случило между нас, или по-скоро щеше да си замълчи?

— Затова, че те пратих да провериш какво става с Доун. Трябваше аз да дойда. Бях сигурен, че просто си е намерила някое ново гадже, и има нужда от напомняне, че трябва да дойде на работа. Последния път, когато дойдох да я взема, ми се развика така здраво, че не ми се занимаваше пак със същото. И постъпих като страхливец — изпратих теб. А ти я намери така.

— Пълен си с изненади, Сам.

Нито ме погледна, нито отвърна нещо. Но преплете пръсти с моите. Една дълга минута останахме хванати за ръце, огрени от слънцето, а около нас — суматоха от хора. Дланта му бе гореща и суха, а пръстите — здрави. Почувствах се истински свързана с друго човешко същество. Но след това той пусна ръката ми и отиде да говори с детектива, който тъкмо слизаше от колата си, а Джей Би започна да ме разпитва как е изглеждала Доун. Светът се върна към обичайния си ритъм.

Промяната беше мъчителна. Почувствах се отново напълно изтощена, а предната нощ изплува в съзнанието ми много по-ясно, отколкото бих желала. Светът изглеждаше опасно и ужасно място с подозрителни обитатели, а аз като агне блуждаех из долината на смъртта с хлопка на шията. Отидох до колата си, отворих и седнах с лице към вратата. Днес доста бях стояла права, по-добре да седнех, докато можех.

Джей Би ме последва. След като ме срещна отново, не можеше да се откъсне. Спомням си, че когато бях в гимназията, баба много се надяваше на сериозна връзка помежду ни. Но разговорите с Джей Би, дори четенето на мислите му беше толкова безинтересно, колкото ученически буквар за възрастен. Господ си бе направил поредната шега, слагайки такъв скучен ум в такова невероятно тяло.

Коленичи пред мен и хвана ръката ми. Улових се да мисля, че се надявам на появата на някоя богата и умна жена, която да се омъжи за Джей Би и да се грижи за него, наслаждавайки се на това, което той може да предложи. Щеше да удари джакпота!

— Къде работиш в момента? — попитах го просто за да отвлека вниманието си.

— В склада на татко — отвърна той.

Това беше спасителната сламка и той прибягваше към нея всеки път, когато го уволняха отнякъде заради гаф, или защото не се е появил, или защото е обидил грубо някой началник. Бащата му имаше магазин за авточасти.

— Как са вашите?

— Добре са. Суки, какво ще кажеш да се видим?

Не ме изкушавай! — помислих си.