Шарлейн Харис - Клубът на мъртвите

— Да те последва до Джаксън, когато инструкциите са били дадени само за тук и само за една нощ… и да продължи да ги изпълнява докрай, независимо от обстоятелствата! Не е много вампирско, признавам, но Буба определено е добър войник, не може да му се отрече!

— Щеше да е още по-добре, ако беше казал на Суки какво е направил и защо — отбеляза Ерик.

— Ами… да, можеше да остави бележка — саркастично добавих аз. — Или някакъв знак, какъвто и да било. А не да отворя гардероба и насреща ми да се оцъкли труп.

Пам щеше да се задави от смях. Явно умеех да провокирам чувството й за хумор. Браво на мен!

— Просто си представям изражението на лицето ти — кискаше се тя. — И двамата с върколака е трябвало да се отървете от тялото! Ще падна от смях!

— Жалко, че не знаех всичко това днес, когато Алсид беше тук — лежах със затворени очи и се наслаждавах на блаженството от съприкосновението на гребена с косите ми. Изведнъж се възцари мълчание — балсам за ушите ми. Най-после и аз да изпитам някакво удоволствие.

— Алсид Ерво е идвал тук? — попита Ерик.

— Да, донесе багажа ми. Видя как съм пребита и остана известно време, за да ми помогне с някои дреболии.

Когато отворих очи — защото Бил вече не ме решеше, — срещнах погледа на Пам. Тя ми намигна. Аз й се усмихнах.

— Разопаковах ти багажа, Суки — любезно каза тя. — Откъде си се сдобила с онази кадифена наметка?

Стиснах устни. Хм.

— Ами… шалът, който си носех, пострада първата вечер в клуба на… в „Жозефина“. Алсид бе така добър да ми купи нов. Получих го като изненадващ коледен подарък… Алсид каза, че се е почувствал виновен — изобщо не си спомнях кога съм го взела от предната седалка на колата и съм го качила в апартамента. Но бях много доволна от постъпката си.

— Има великолепен вкус като за върколак — призна Пам. — Ако взема назаем червената ти рокля, ще ми дадеш ли и шала?

Не знаех, че двете е Пам вече си разменяхме дрехи. Тази палавница определено кроеше нещо.

— Разбира се — отвърнах.

Малко след това Пам обяви, че си тръгва.

— Мисля да се прибера тичешком през гората — каза тя. — Изведнъж ме обзе желание да почувствам нощта.

— Ще тичаш чак до Шривпорт? — зяпнах насреща й аз.

— Няма да ми е за пръв път — усмихна се тя. — О, за малко да забравя… Бил, кралицата се обади тази вечер във „Вамптазия“, за да попита защо закъсняваш с нейната задачка. Каза, че у вас никой не отговарял няколко нощи подред.

Бил отново започна да реше косата ми.

— Ще й се обадя по-късно — каза той. — Като се прибера вкъщи. Ще се зарадва да чуе, че съм готов със задачката.

— Ти едва не загуби всичко! — внезапно избухна Ерик и стресна всички ни.

Пам стрелна поглед от Ерик към Бил и се изниза през вратата. Това малко ме изплаши.

— Да, наясно съм — гласът на Бил, обикновено спокоен и приятен, сега звучеше ледено.

Ерик, от друга страна, едва се побираше в кожата си.

— Постъпи като пълен глупак… как можа да се хванеш отново с онова изчадие Лорена?

— Ехо, момчета — намесих се аз. — Тук съм, нали не сте забравили?

И двамата ме изгледаха кръвнишки. Явно възнамеряваха да доведат спора си до край и аз реших да не им преча. Все още не бях благодарила на Ерик, че ме докара до Бон Темпс; щях да го направя, но може би не точно тази вечер.

— Така — казах. — Надявах се да избегнем това, но… Бил, анулирам поканата ти за влизане в къщата ми — Бил тръгна на заден ход към вратата с безпомощно изражение на лицето, стиснал в ръка четката ми за коса. Ерик му се ухили победоносно. — Ерик — казах и усмивката му помръкна — Анулирам поканата ти за влизане в къщата ми — той тръгна назад, прекрачи прага и слезе от верандата. Вратата хлопна след (а може би пред?) тях.

Седнах на отоманката и изпитах неописуемо облекчение от внезапно настъпилата тишина. И изведнъж осъзнах, че компютърната програма, за която кралицата на Луизиана даваше мило и драго, същата компютърна програма, заради която загинаха мнозина и която разруши връзката ми с Бил, беше в моята къща… където нито Ерик, нито Бил, нито дори кралицата можеха да влязат без мое позволение. Не се бях смяла така от седмици.

Кравата Елси добива голяма популярност в САЩ през 1940-та като рекламен талисман на млекопроизводителя „Борден“. — Б.пр.

Главната героиня в едноименната книга на Е. Портър. Името й става нарицателно за човек, който винаги намира нещо хубаво във всяка ситуация. — Б.пр.