Шарлейн Харис - Клубът на мъртвите

Тогава ме връхлетя една мисъл — ослепително проста мисъл. Ако бях герой в комикс, тя щеше да изглежда като светкавица над главата ми.

— Ти ме пазеше всяка нощ — казах аз с възможно най-спокоен тон. Полагах огромно усилие да прикрия вълнението си. — Нали?

— Да, мис, точно както ми поръча мистър Ерик — Буба изпъна рамене и ме погледна изпод перчема, старателно оформен с гел в добре познатия стил. Момчетата от имението на Ръсел добре се бяха потрудили върху него.

— Значи си бил наблизо и в нощта, когато се прибрахме от клуба? Първата нощ?

— И още как, мис Суки!

— Видя ли някого около апартамента? Освен нас.

— О, да, видях! — Буба щеше да се пръсне от гордост.

Опа! Пробив в разследването!

— Мъж? В кожени дрехи?

Той ме погледна изненадано.

— Да, мис. Същият нахалник, който ти досаждаше в бара. Видях го, когато охраната го изхвърли през задния вход. Някои от другарите му го последваха и започнаха да разправят какво се е случило. И така разбрах, че те е наранил. Мистър Ерик ми забрани да се доближавам до него или до теб на публични места, затова стоях настрана. Но ви проследих до апартамента. Качих се в пикапа ви. Изобщо не забелязахте, че съм в каросерията, нали?

— Не, определено не знаехме, че си в каросерията. Много хитро си го измислил. А я ми кажи… когато по-късно видя този върколак… той какво правеше?

— Когато стигнах до етажа, той тъкмо отваряше вратата и аз се шмугнах след него. Хванах този бандит тъкмо навреме.

— Какво му направи? — усмихнах се аз на Буба.

— Счупих му врата и го напъхах в гардероба — гордо отвърна Буба. — Нямаше време да нося тялото, където и да било, но реших, че вие с мистър Ерик ще измислите как да постъпите с него.

Извърнах поглед встрани. Всичко бе толкова просто. Толкова очевидно. За да разреша загадката, трябваше просто да задам правилния въпрос на правилния човек.

Защо не се бяхме сетили за това? Не можеш да дадеш заповед на Буба и да очакваш от него да я нагоди според ситуацията. По всяка вероятност Буба беше спасил живота ми, тъй като моята спалня се намираше най-близо до входната врата и върколакът би влязъл първо там. Онази вечер си легнах толкова изморена, че сигурно нямаше да се събудя изобщо.

Въпросителният поглед на Пам се местеше наляво-надясно между мен и Буба. Дадох й знак с ръка, че по-късно ще й обясня всичко, и усмихнато уверих Буба, че е постъпил правилно.

— Ерик ще бъде много доволен от теб — казах. Нямах търпение да съобщя новината на Алсид.

Лицето на Буба се озари от щастие. Усмихна се накриво, както само той умееше.

— Радвам се да го чуя — каза. — Случайно да ти се намира кръв? Пресъхнал съм от жажда.

— Разбира се — отвърнах.

Пам бе проявила завидна съобразителност и вече отваряше бутилката. Буба обърна голяма глътка.

— Котешката е доста по-добра — отбеляза Буба. — Ама и тая си я бива. Благодаря ти… много ти благодаря.

Каква уютна вечер се очертаваше само — почитаемата аз и четирима вампири, след като Бил и Ерик пристигнаха поотделно, но почти едновременно. Само аз и моите приятелчета на другарско събиране вкъщи.

Бил настоя да сплете косата ми — колкото да се изтъкне, че познава и къщата ми, и навиците ми — и наперено влезе в банята, за да донесе кутията ми е финтифлюшки за коса. После ме настани на отоманката пред себе си и започна да ме реше. Тази процедура винаги ми е действала много успокояващо. Веднага се потопих в спомените си за една друга наша вечер, с подобно начало и великолепен финал. Не се и съмнявах, че Бил правеше всичко възможно да измъкне от миналото точно тези спомени.

Ерик наблюдаваше това е вид на човек, който си води записки, а Пам се подсмихваше подигравателно. Изобщо не можех да проумея защо всички те трябваше да са тук по едно и също време и не си ли бяха омръзнали до болка — както и аз на тях, — та не си тръгваха. След няколко минути, прекарани сред тази прилично голяма навалица, вече копнеех да остана отново сама. Как съм могла изобщо да си помисля, че съм самотна?

Буба си тръгна сравнително бързо, нетърпелив да отиде на лов. Не исках да знам подробности. Когато излезе, вече спокойно можех да разкажа на другите вампири цялата история за Джери Фалкън.

Ерик не изглеждаше особено разтревожен, че инструкциите му към Буба са довели до смъртта на Джери Фалкън, а аз отдавна бях признала пред себе си, че не мога да пророня и една сълза за него. Ако трябваше да избирам между него и мен, избирах себе си с чиста съвест. Бил прояви безразличие към съдбата на Джери, а Пам намираше историята за много забавна.