Шарлейн Харис - Мъртви на прага

Тъй като така или иначе се бях намесила в събитията, реших да продължа в същия дух. Започнах да се разхождам наоколо и да подслушвам върколашките мозъци. Трудно прониквах в съзнанията на свръхсъществата, но все пак успях да уловя някоя и друга откъслечна мисъл. Научих, че семейство Фърнан са подхранвали клюките за хазартните проблеми на Джаксън Ерво, за да уронят авторитета му в предизборната надпревара.

Знаех от Алсид, че историите за хазартната зависимост на баща му са верни. И въпреки че не одобрявах подмолните методи на семейство Фърнан, изобщо не се изненадвах, че са се възползвали от слабото му място.

Двамата съперници все още пазеха вълчия си облик. Доколкото разбирах, битката щеше да започне всеки момент. Стоях точно до Аманда.

— Какво се промени в регламента на последното изпитание? — попитах. Червенокосата жена прошепна на ухото ми, че битката ще приключи тогава, когато единият от съперниците убие или осакати другия. Това значи имаше предвид Кристин под „убедителна победа“.

Не очаквах подобен обрат на нещата, но нямаше как да си тръгна без позволение.

Всички се струпаха около телена клетка, която веднага ме подсети за филма „Лудия Макс: Под гръмотевичния купол“. Сещате се — „Двама влизат, един излиза“. Само че тук не ставаше въпрос за хора, а за върколаци. Куин отвори вратичката и двете огромни животни влязоха вътре. Погледите им зашариха из тълпата, сякаш брояха привържениците си.

Куин се обърна към мен и ме повика с жест.

Дявол да го вземе! Намръщих се. Виолетово-кафявите очи ме гледаха настоятелно. Човекът не си поплюваше. Приближих се неохотно към него.

— Отивай да им четеш мислите. — Той положи огромната си длан върху рамото ми. Обърна ме е лице към себе си, или по-точно с лице към тъмнокафявите зърна на гърдите си, но аз изобщо не се смутих и вдигнах поглед нагоре. — Чуй ме, златокоске, от теб искам само да влезеш вътре и да си вършиш работата.

Защо не ме помоли да го направя, докато бяха извън клетката? Ами ако ме затвори вътре, докато трае битката? Хвърлих поглед през рамо към Клодин. Феята клатеше глава като обезумяла.

— Защо трябва да го правя? С каква цел? — попитах аз. Все пак не съм пълен идиот!

— За да разберем намеренията на Фърнан — тихо каза Куин, така че никой друг да не чуе. — Може би има някакво приспособление за измама, което не се вижда с просто око.

— Гарантираш ли, че няма да ми се случи нищо лошо?

Погледът му не трепна.

— Да — отвърна той без колебание. После отвори вратата на клетката, пропусна ме пред себе си и ме последва.

Върколаците пристъпиха предпазливо към мен. Излъчваха силна миризма; подобна на кучешката, но много по-остра. Протегнах ръка и със свито сърце я поставих върху главата на Патрик Фърнан. Усетих единствено гняв към мен — за това, че му попречих да спечели изпитанието за издръжливост. Сивият вълк мислеше единствено за предстоящата битка, която възнамеряваше да спечели не с хитрост, а с цялата жестокост, на която бе способен.

Въздъхнах, разтърсих глава и преместих ръката си върху раменете на Джаксън. Тялото му буквално вибрираше от желание да разкъса съперника си на парчета. Но Джаксън Ерво се страхуваше от по-младия вълк.

— Всичко е наред — казах аз и Куин се обърна да отвори вратата. Наведе се, за да излезе от клетката, аз го последвах и точно в този момент момичето с червената рокля нададе силен писък. Със завидна за ръста си бързина Куин ме сграбчи за лакътя и ме повлече навън. С другата си ръка хлопна вратата точно преди нечие тяло да се удари в нея.

Съдейки по шума зад себе си, битката беше започнала. Само че аз не виждах нищо, защото бях заклещена между огромните му гладки мускули.

Чувах туптенето на сърцето му някъде под гладката загоряла кожа.

— Успя ли да те докопа? — попита той.

Цялата треперех. Погледнах надолу и видях, че панталонът ми е скъсан, а от прасеца ми тече кръв. Нямах представа дали съм одрала крака си на вратата, или… Господи, ами ако бях ухапана?

Всички стояха плътно около клетката и наблюдаваха разярените вълци. Пръски кръв и слюнка хвърчаха във всички посоки. Обърнах се и видях как Джаксън докопа счупената задна лапа на Патрик, който пък се обърна, за да захапе муцуната на преливника си. Алсид наблюдаваше баща си с тревожен поглед.

Нямах сили да гледам подобна жестокост. Предпочитах да стоя с гръб към клетката, забила нос в гладката кожа на непознат мъж.

— Тече ми кръв — казах аз на Куин. — Но раната не е дълбока.