Ан Райс - Интервю с вампир

Той замълча, защото очите му пак бяха спрели на Емили. Аз чаках търпеливо да продължи. Чувах плисъка на уискито, когато надигна манерката, и бях доволен, че има достатъчно от него, за да притъпява болката.

— Но въпреки това сякаш на онзи хълм беше среднощ — каза той и ме погледна. — Такова беше усещането. После чух как един от мъжете в гроба удари с лопата капака на ковчега! Започна да изхвърля навън счупените дъски и след малко изкрещя от ужас. Останалите се приближиха към гроба, погледнаха вътре и се отдръпнаха с писъци. Някои се извърнаха и се опитаха да избягат. Бедната женица направо полудя, преви колене и се опита да се освободи от тримата мъже, които я държаха. Аз също не се стърпях и се приближих. Не мисля, че нещо беше в състояние да ми попречи. За първи път правех подобно нещо и Господ ми е свидетел, че ще ми е за последно. Е, ще ми повярвате, нали, трябва да ми повярвате! Там, в ковчега, до който стоеше онзи мъж, имаше мъртва жена, която… която беше досущ като жива. — Гласът му се прекърши, очите му бяха широко отворени, а ръката му бе вдигната така, сякаш държеше нещо невидимо в пръстите си. — Тя беше съвсем като жива! Погребана преди шест месеца! А си лежеше там като жива! Саванът беше смъкнат от нея, а ръцете ѝ бяха скръстени на гърдите, все едно спеше.

Въздъхна, ръката му увисна и той поклати глава. Известно време просто седеше и се взираше в нищото.

— Кълна ви се, че беше така! — каза след малко. — А онзи мъж в гроба се наведе и вдигна ръката ѝ. Тя не беше скована като на мъртвец! Мъжът я задържа и разгледа ноктите. После извика нещо. Жената до гроба започна да рита тези, които я държаха, и ровеше с крака в пръстта, която се сипеше право по лицето и косата на мъртвата. А тя беше много красива. Да, само да можехте да я видите! Само да знаете какво направиха те тогава!

— Какво направиха? — попитах аз тихо, но знаех какво ще чуя.

— Ами те… — започна той. — Човек не може да си представи нещо подобно, докато не го види! — Погледна ме, извил вежди, сякаш се готвеше да ми довери ужасяваща тайна. — Просто не можем да си го представим.

— Не, не можем — потвърдих аз.

— Те извадиха отнякъде дървен кол и онзи мъж в гроба го взе заедно с един чук. Опря кола в гърдите ѝ. Не можех да повярвам! После с един мощен замах го заби в нея. Казвам ви, не можех да помръдна, дори и да исках. Бях като вкаменен. После онзи тип, онзи звяр, взе лопатата си и с две ръце я заби във врата на жената. Главата се отдели съвсем лесно. — Той затвори очи, разкриви лице и извърна глава настрани.

Гледах го, но не го виждах. Виждах обезглавената жена в гроба и изпитвах такова силно отвращение, сякаш някой ме стискаше за гърлото и вътрешностите ми се преобърнаха. Не можех да дишам. Тогава усетих устните на Клодия на китката си. Тя се взираше в Морган, явно бе влязла в стаята преди доста време.

Той бавно вдигна очи към мен, погледът му беше поглед на безумец.

— Това искат да сторят и с нея — каза той. — С Емили! Но няма да им позволя. — Тръсна глава решително. — Няма да им позволя. Трябва да ми помогнете, Луи. — Устните му трепереха, а лицето му внезапно се разкриви от отчаяние. — В нашите вени тече една кръв. Имам предвид, че англичаните и французите са цивилизовани хора, Луи. А тези тук са диваци!

— Опитайте да се успокоите — казах аз и посегнах към него. — Кажете ми какво стана после. С вас и Емили.

Той ровеше за бутилката си. Извади я от джоба си и отвинти капачката.

— Вие сте истински приятел, Луи — каза ми категорично. — Аз веднага отведох Емили оттам, а те започнаха да горят трупа право на гробището. Емили не биваше да вижда това… — Поклати глава. — Нямаше как да намерим карета, която да ни отведе надалеч. Никой от местните нямаше да бие два дни път, за да стигнем до някое нормално място!

— Но как обясниха това, Морган? — настоях аз. Виждах, че няма да издържи още дълго.

— Вампири! — извика той и уискито се плисна по ръката му. — Вампири, Луи! Можете ли да повярвате! — И той посочи към вратата с манерката. — Нашествие на вампири! Говорят за това само шепнешком, сякаш самият Дявол подслушва зад прага! Разбира се, Господ бил милостив и щял да сложи край на това. Те просто попречили на онази мъртва жена на гробището да излиза нощем и да се храни с живите! — Пак вдигна бутилката към устните си и изпъшка: — Господи!

Гледах го как отпива и чаках търпеливо.

— А Емили… — продължи той. — Тя сметна това за много вълнуващо. Сякаш ставаше дума за хубава вечеря и чаша вино. Тя не беше видяла жената! Не видя какво ѝ сториха — добави отчаяно. — Исках да се махна оттам, предложих им пари.