Дийн Кунц - Лицето

Понеже нямаше изчезнали ягоди, за които да се тревожи, и сачмени лагери, които да върти нервно из ръцете си като Богарт в Бунтът на Кейн , капитан Куиг фон Хинденбург наблюдаваше бавно пълзящата мъгла и примижаваше от усилие да зърне облаците над нея. Той изглеждаше притеснен и сърдит. Със залепналата си от дъжда рижа коса, изпъкналите си очи и мустаците си на морж приличаше на карикатура.

— Никак не ми харесва тази работа — промърмори той.

На третия етаж, в северния край на западното крило, срещу апартамента от 325 квадратни метра, в който беше спалнята на Лицето, се намираше синята врата, пред която стоеше Итън. Никоя друга врата в къщата не беше като нея.

На Мин дю Лак му се беше присънил правилният нюанс на синьото. По сведения на госпожа Макбий дизайнерът по интериора беше опитал четирийсет и шест нюанса боя, преди духовният наставник да се убеди, че действителността съответства на съня.

Впоследствие се оказа, че необходимият оттенък на синьото беше съвсем същият като на кутиите с макарони „Ронцони“.

Линията за обаждания от мъртвите и свързването й с телефонен секретар не бяха достатъчно според Мин и Манхайм за сериозно изследване на явлението. Беше се наложило да се отдели и специално помещение за все по-сложната апаратура, която се прибавяше към телефонния секретар. Двамата бяха единодушни, че обстановката в това помещение трябва да вдъхва покой, като се започне с цвета на вратата.

Мин го наричаше свято място, а Чанинг Манхайм го бе обявил за неприкосновено.

Ключалката бе от най-простия вид с дупка в бравата. Ако не успееше да избута езика през цепката между вратата и касата, Итън щеше да я разбие с ритник.

Той пъхна една кредитна карта и успя от първия път — синята врата се отвори и разкри стая с размери пет на четири метра и със скрити зад вътрешна стена прозорци. Таванът и стените бяха тапицирани с вата и бяла коприна. Килимът също беше бял. Отвътре вратата не беше синя, а бяла.

В центъра на стаята се намираха два бели стола и дълга бяла маса. Масата и отчасти подът под нея бяха покрити с това, което Фрик би нарекъл лайняна камара от апаратура, последна дума на техниката, допълваща свръхмощен компютър. Всички уреди бяха покрити с бели пластмасови калъфи и марките им бяха заличени с бял лак за нокти. Дори и кабелите бяха бели.

Човек можеше да бъде заслепен като от сняг в тази стая, ако осветлението беше прекалено силно. Скритите в первазите за тавана луминесцентни лампи се включваха автоматично, когато някой влезеше, и бяха нагласени да хвърлят толкова светлина, че коприната по стените да заблести подобно на снежно поле в зимния здрач.

Като току-що назначен служител, в първия си работен ден Итън бе влизал веднъж в тази стая.

Компютърът и останалата апаратура работеха двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата.

Итън седна на един от белите столове.

Сигналната лампичка върху белия телефонен секретар бе угаснала. Линия 24 в момента не се използваше.

Синият екран, в различен от вратата нюанс, беше единственото цветно петно в стаята. Иконките бяха бели.

Той досега не беше работил на този компютър. Програмата, която обработваше входящите обаждания обаче, беше същата както за останалата телефонна система в имението.

За щастие буквите, цифрите и символите на клавиатурата не бяха заличени с бяла боя. Дори сивите клавиши бяха оставени в оригиналния си вид. В сравнение с всичко останало клавиатурата представляваше взрив от цветове.

Итън извика на екрана данните, които му трябваха, по същия начин, както би го направил за линиите от 1 до 23 на компютъра в кабинета си. Искаше да разбере колко телефонни повиквания са получени на линия 24 през последните четирийсет и осем часа.

Той бе информиран, че всяка седмица се получават по пет-шест съобщения на линия 24. Повечето от тях бяха в резултат на грешка или опити за търговски агенти.

Списъкът с обажданията за понеделник и вторник заедно с общия им брой се намираше в началото на колоната — петдесет и шест. Обичайният сбор за десет седмици бе изпълнен за два дни.

Той бе забелязал, че линия 24 е по-натоварена от обикновено, но не знаеше, че тя получава средно повече от едно обаждане на всеки час.

Температурата в тази зона за разговори с мъртвите бе поддържана с голям труд на двайсет градуса. И това идваше от съня на Мин. Тази вечер обаче тук беше по-студено.

Преглеждайки данните, Итън видя, че за нито едно от петдесет и шестте обаждания не беше регистриран номерът, от който идваше. Това означаваше, че те не бяха част от търговска кампания, защото законът забраняваше на търговците да крият номерата си.