Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

— Шефе, много те е харесвал — заяде ме Сергей.

Когато успяхме да надзърнем зад хребета, видяхме, че недалеч от пирамидалната планина се намира друга дъгообразна конструкция, завършваща със симетрична издатина със стъпала. Вътре в нея все още висеше полупрозрачен и безформен къс сутрешна мъгла, през която се виждаше въпросната дъга.

— Странно съчетание! Сякаш извитата пирамида е съчетана с огледало на времето — промърморих аз.

— Какво? — изгледа ме Рафаел Юсупов.

— Необикновената пирамида сякаш е съчетана с огледало на времето — произнесох по-високо и забелязах, че Рафаел отново е нахлузил шапката си.

В този миг все още не знаех, че скоро ще срещнем такива грамадни и извити каменни конструкции, че ще осъзнаем нагледно понятието сгъстяване на времето, а името на гениалния руски учен Николай Козирев няма да слиза от устата ни. Смутени, ще усещаме, че все пак сигурно съществува необятен и необясним за нас всемогъщ разум, въвеждащ чрез шепота на интуицията в съзнанието на избрани от него хора определени идеи, които не съвпадат с битуващите в науката представи и за които няма реално доказателство. Неколцина от учените, критикували Козирев за уж налудничавите му теории, знаеха обаче, че подобни огледала са били създадени в древността — в закрития от тибетските облаци Град на боговете.

— Изглежда якът вече е схванал, че ни затулва гледката — отбеляза Селиверстов, докато наблюдаваше животното.

Тръгнахме напред по набелязания маршрут. Със затаен дъх очаквах появата на нови пирамидални конструкции.

— Какви са тези стъпала вляво под облаците? — възкликна Селиверстов. — Якът не пречи, той е вдясно.

— Къде?

— Ето я… Стъпаловидна пирамида!

— Едно, две, три, четири, пет, шест — преброих стъпалата. — Снимайте, а аз ще скицирам.

— Шефе, задава се облак — извика Селиверстов. — Ех, скри се! Снимах облака!

— М-да — разочаровано погледнах експедиционния дневник. — Какво пък, ще я скицирам по памет. Но ви уверявам, че е по-голяма от досегашните. Не е покрита със сняг, значи не е толкова нависоко. А колко ясно са оформени стъпалата! Добре че определих посоката й с компаса! Така ще фиксираме точното й местоположение.

— Е, не е фатално — успокои ни Равил, — какво толкова, че не я заснехме. Не виждате ли колко много са пирамидите?

— Не е пирамида, а пирамидална планина или пирамидоподобна конструкция. Бъди по-точен при употребата на научни термини — назидателно го сряза Рафаел Юсупов. — Дали тази конструкция е истинска пирамида, предстои тепърва да се доказва. Ако съдим по общоизвестните египетски пирамиди, то те са древни конструкции с пирамидална форма, съставени от каменни блокове.

— А защо вие, Рафаел Гаязович, смятате, че пирамидата задължително е съставена от каменни блокове? — намеси се Селиверстов. — Защо да не е създадена чрез обработване на естествена планина? В Египет няма планини, затова са ги изграждали с каменни блокове. А тук, в Тибет, е пълно с планини. Какъв смисъл има да дялат каменни блокове и да ги подреждат един върху друг? По-лесно е да се ошлайфа цяла планина. Основното в пирамидата е нейната форма, а не съдържанието. Формата пречупва пространството.

— Не пречупва, а изкривява! — внесе поредната си корекция Рафаел Юсупов.

— Между другото в Катманду видяхме древната машина за шлайфане на планини — подхвърли Равил. — Кой знае, може би е хвърчала тук и ги е обработвала.

— Съжалявам, че ще поохладя ентусиазма ви, но съм длъжен да добавя — намръщи се Рафаел Юсупов, — че ме смущава многообразието на формите им. Повторяемостта на едни или други факти в науката е признак за достоверност.

— Не съм съгласен — сряза го Селиверстов. — Когато в Катманду изучавахме комплекса със ступи Сваямбанат, който можем да приемем за символ… на пирамидалния комплекс в свещения Кайлас, всички обърнахме внимание колко многообразни са малките ступи. Нито един сред 108-те не се повтаряше. А те може би символизират пирамидите, влизащи в Града на боговете, тоест в пирамидалния комплекс на Кайлас.

— Различните пирамиди изкривяват пространството по различен начин — продума Равил. — Само че защо, каква е необходимостта от подобно нещо?

— Вижте! — извиках аз, като им посочих открилия се заснежен хребет. — Още една пирамида! Появи се сред облаците.

— Не е пирамида, а пирамидална планина — заяде ме Селиверстов.

— Снимайте, ей! Иначе облаците ще я закрият. Да я вземат мътните, пак не успяхме! Дори да я заснемем не успяхме, камо ли да я скицираме.