Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

— Приближава облак — прекъсна ме Равил, който гледаше през окуляра на видеокамерата.

— Интересно дали статуята ще го привлече, както твърдеше старшият човек — пророни Рафаел Юсупов.

— Равил, дай да погледна! Включи, моля те, видеокамерата — казах аз.

През окуляра се виждаше как облакът приближава към статуята и постепенно я закрива. Нима тя наистина ги привлича?

Облакът беше затулил слънцето. В този момент видях, че характерните за високите планини черни сенки върху статуята започнаха да избледняват. Появиха се полусенки, а заедно с тях станаха по-видими и отчетливи и някои детайли от статуята. Това продължи само няколко секунди, но успях да се убедя със собствените си очи, че Четящият човек в позата на Буда държи на коленете си нещо, което не е книга. Не! Върху коленете му не лежеше книга, а голяма плоча! Четящият човек седеше, положил ръце върху нея!

— Чете плочата с ръцете си! — възкликнах аз, докато наблюдавах как облакът закрива статуята.

Изпреварвайки събитията, ще ви кажа, че направената след време компютърна обработка на видеозаписите потвърди, че Четящият човек държи върху коленете си плоча, а дланите на ръцете му лежат върху нея.

Облакът се беше закачил за статуята и нямаше никакво намерение да се маха оттам.

— Как ни провървя само! Не е за вярване, че успяхме да я видим — въздъхнах аз. — Сигурно Бог ни дойде на помощ! Моля те, Равил, пази видеокасетата като зеницата на окото си, моля те.

— Разбира се, шефе.

— Любопитното е, че Четящият човек чете с дланите си. Механизмът едва ли е разбираем за нас, но изглежда е съществувал и… вероятно ще съществува. Впрочем старшият човек, разказвайки за златните плочи в пещерата на Харати, спомена, че и тях ги четат така. Информацията сякаш сама се прехвърля през ръцете в мозъка.

— Не можем да изключим и вероятността, че древните са имали високоразвити екстра сензорни способности и че начинът им на писане е бил коренно различен — добави Рафаел Юсупов. — Напълно възможно е например записите да са се осъществявали с помощта на биополетата, които изпускат човешките ръце, и да са били фиксирани в метала на атомно ниво. „Прочитането“ изглежда също е ставало чрез биополетата. Глупаво е да се надяваме, че върху златните плочи на лемурийците ще видим обичайните букви или йероглифи.

— Съратникът на Николай Рьорих — Осендовски разказва, че в една от тайните пещери посветени хора са разчитали златни ПЛОЧИ, като са ги допирали до главите си — отбелязах аз.

— Биополетата се излъчват и от ръцете, и от главата — продължи мисълта ми Рафаел Юсупов. — Струва ми се обаче, че четенето с ръце е основен метод за получаване на информация от златните плочи. Ненапразно Четящият човек е положил ръцете си върху плочата, а не я държи до главата си. А точно тук… се намират главните златни плочи на целия свят.

— Ех, ако можехме да ги зърнем! — шумно въздъхна Селиверстов.

— Ха! — възкликна Юсупов. — Те да не би да са струпани около нея? Вероятно най-важните от тях се намират в дълбоко подземие или под пирамидата, на върха, на която е Четящият човек.

— Помните ли думите на старшия човек, че съществуват три входа към подземията на Кайлас. И че вторият е разположен близо до статуята. Той спомена тогава, че вече 2000 години никой не е влизал през този вход. Всеки, приближил се до него, е заплашен със смърт. Огледалото на царя на смъртта Яма го убива…

— Защо?

— Огледалото изглежда е способно да убие човек чрез сгъстеното време, но по мои изчисления то се намира прекалено далеч. Поне оттук пътят към статуята не минава през Долината на смъртта, която е свързана с Огледалото на царя на смъртта Яма. Защо тогава старшият човек каза, че непослушните ги убива огледалото на Яма?

— Шефе, я покажи къде според теб се намират Долината на смъртта и огледалото на Яма — помоли Равил.

— Огледалото трябва да е тук — посочих с пръст на картата, — а Статуята на четящия човек — тук. Между тях има около 15 километра.

— М-да… — замисли се Равил.

— Може би — продължих разсъжденията си аз, — хората, които се стремят да проникнат в подземията на Кайлас през втория вход, задължително трябва да минат през съда на съвестта и пред Огледалото на царя на смъртта Яма, тоест да навлязат през Долината на смъртта. Но дори ако човек издържи този изпит и се приближи към статуята, там го чака психо енергийна бариера, която е несравнимо по-мощна от пещерата на Харати и пропуска само кристалночисти, почти богоподобни хора. За съжаление сред съвременниците ни няма такива.