Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

— Кой знае, всичко е възможно — неволно потръпна Рафаел.

— Може би в това подземие заедно с най-важните златни плочи пребивават в състояние на сомати 10–12 метрови лемурийци, чиито невероятно мощни души не бездействат, а живеят активно. Те анализират мислите на хората, посещаващи района на свещената планина, и преценяват тяхната духовност. Та нали на тях, приличащите на мъртъвци лемурийци, е възложена охраната на най-важните знания, открити на нашата планета. Царството на мъртвите ги защитава.

— И ето че атлантите, по-скоро един от тях е получил навремето достъп до главните златни плочи, след което е започнал разцветът на тяхната цивилизация — вметна Селиверстов.

— Сигурно и сред нас, арийците, когато изчезнат завистта и алчността, несъмнено ще се появи човек, който ще получи достъп до тях — продумах тихо. — Но кога ли ще стане това?

Настъпи мълчание. Всички гледаха към Статуята на четящия човек, за която безнадеждно се бе закачил облакът. Очертанията на пирамидата обаче се виждаха съвсем ясно.

— Странно, „нашият“ як също гледа натам — прекъсна мълчанието Равил.

Слизайки по хълма, аз се обърнах още веднъж към легендарната статуя. Разбирах, че няма да се опитваме да стигнем до втория вход — още не му беше дошло времето. А приключенията? Те щяха да продължат.

Заедно с „нашия“ як заслизахме по пътеката.

— Хайде, миличък! — повтаряше Селиверстов и приятелски го потупваше.

Когато слязохме в низината, изведнъж отдясно зърнах нещо познато. Да не би да ми се е сторило? Якът също спря като закован. Отстъпих няколко крачки назад и се загледах в пролуката между него и Селиверстов.

— Мръдни, Сергей, не си прозрачен!

Все гледах натам, но виждах само облаци. Мобилизирах подсъзнанието си, защото разбирах, че то е отреагирало по-бързо от съзнанието. Дори, струва ми се, се надух като пуяк. Постепенно някъде отвътре възникнаха образи, започнаха да се конкретизират и в крайна сметка въображението ми нарисува средновековен замък с крепостни стени и камбани. Лъхна на нещо православно.

— Приятели, не видяхте ли там средновековен замък?

— Какво ти става, шефе!?

Стоях и продължавах да се вглеждам в пролуката между тибетските хълмове. След няколко минути Селиверстов деликатно подхвърли:

— Предлагам да тръгваме. Якът се изнерви, няма и трева, само пясък и камъни.

— Сега, сега…

Удължавах времето, сякаш очаквах… неизвестно какво. „Виж ти, вярата ми в силата на подсъзнанието не е угаснала. Обратно — тук сякаш се е изострила“, отбелязах си наум.

В същия миг облаците леко се изместиха и в пролуката между хълмовете се появи като от приказките невероятна по размери камбана — цилиндрична, с овален връх. На „темето“ й имаше две стъпала, над които се намираше конусовидно разширение, плавно преминаваше в цилиндър.

— Каменна камбана! — изревах аз. — Ето я!

Всички наизваждаха фотоапаратите си. Равил грабна видеокамерата и като погледна през окуляра, на свой ред извика:

— Камбаните са две!

Спогледахме се и вече с невъоръжено око забелязахме близо до първата камбана върха и на втората. Докато ги рисувах, се вглеждах във всеки детайл. Постепенно очите ми започнаха да различават отляво на камбаните някаква конструкция.

— Не мога да разбера какви са странните пирамиди, които преминават в дъгообразна конструкция? — прошепнах аз, едва помръдвайки замръзналите си устни. — Мъглата ми пречи.

Въпреки че не можахме да разгледаме добре конструкцията, прилепена до ясно очертаните камбани, все пак успях да я скицирам. Оказа се, че огромна каменна дъга се допира с двата си края до две стъпаловидни пирамиди.

— Каква сложна конструкция! — с удивление разглеждах рисунката. — Какво ли е предназначението й?

— Несъмнено изкривява пространството — произнесе Рафаел.

— Между другото, сигурно влияе и върху времето. Дъгообразната й част страшно напомня за огледалото на Козирев.

— Искам да разбера — Селиверстов вирна глава — с каква цел тук са изкривявали пространството и са променяли хода на времето? Какво са искали да постигнат?

Въпросите на Селиверстов останаха без отговор.

В този момент ми хрумна, че може би древните учени са имали познания за пространството като физическа реалност. И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки, и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че сигурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят върху хода му, като са изграждали гигантски каменни съоръжения.