Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

Без да губи повече време, Хелън се втурна през тревата и намери кухината, в която майката беше скрила Кери. Стори й се, че съзира бледото тяло, но беше прекалено далеч, за да го достигне. Слава богу, че беше слаба като Ан-Мари. Тя се провря през тесния отвор. Дрехата й се закачи за някакъв пирон. Хелън се обърна, за да се освободи, и когато се завъртя пак напред, откри, че е изгубила трупа от поглед.

Заопипва сляпо кухината пред себе си и пръстите й намериха дъски, парцали и нещо, което приличаше на протрита облегалка на кресло. Но не и студената кожа на детето. Хелън се беше стегнала в очакване на неприятния допир - през последните часове беше преживяла и по-лоши неща от докосването до детски труп. Само че Кери го нямаше. Решена да не се предава, тя продължи да се провира навътре. Пищялите й се ожулиха, пръстите й се напълниха с трески. Пред очите й излязоха свитки, ушите й забучаха. Но ето! Ето! Телцето лежеше на няма и метър от нея. Хелън клекна и протегна ръка под изпречилата се греда, но пръстите й пак не достигнаха бленуваната цел. Нямаше избор - трябваше да се промъкне в скривалището, което децата си бяха направили в центъра на кладата.

Отворът беше толкова тесен, че се наложи да пълзи, но това не я спря. Кери лежеше по очи. Хелън се измъкна от тунела, надигна се и посегна да го вземе. Нещо пропълзя по ръката й. Тя преглътна вика си и го бръсна. Не беше паяк, а пчела, която излетя от кожата й с бръмчене. Едва сега осъзна, че бученето в ушите й всъщност е било жужене.

- Знаех, че ще дойдеш - каза Кендимен зад гърба й и една голяма длан захлупи лицето й. Хелън падна назад и демонът я прегърна.

- Трябва да тръгваме - продължи той и в този миг между дъските проникна трепкащата светлина на пламъци. - Време е да поемем по нашия път.

Тя се замята - искаше да се освободи и да им извика да не палят кладата, - но демонът я държеше здраво. Светлината се усили, а с нея дойде и топлината. И Хелън видя през пролуките и растящите пламъци, че от всички страни на двора се стичат човешки фигури. Хората не бяха напуснали „Батс Корт“, просто бяха угасили лампите, за да се насладят на огненото зрелище. Последната им конспирация.

Цялата клада пламна, но благодарение на някакъв трик в конструкцията й огънят и задушливият дим не проникнаха веднага в скривалището. Хелън съзря радостните лица на децата и чу как родителите им подвикват да стоят по-далеч от пирамидата; видя как стари жени протягат с усмивка ръце към огнените езици, за да сгреят кръвта си. Ревът на пламъците и пращенето на дървесината вече бяха толкова силни, че Кендимен махна длан от устата й и я остави да крещи на воля - знаеше, че никой няма да я чуе, а дори и да я чуе, няма да влезе заради нея в огъня.

Горещината прогони пчелите от тялото на демона и те се разлетяха паникьосано във въздуха. Докато се опитваха да избягат, част от тях се подпалиха и изпопадаха на земята като метеори. Тялото на Кери, което лежеше близо до пламъците, започна да се пече. Меката му косица запуши, а гръбчето му се покри с мехури.

Нажеженият въздух нахлу в гърлото на Хелън и задуши молбите й. Изтощена, тя се отпусна в ръцете на Кендимен и се предаде на триумфа му. След малко щяха да поемат по пътя си, както й бе обещал. Беше неизбежно.

Щяха да открият напукания й череп в утрешната пепел и навярно щяха да я запомнят. Може би след време щеше да се превърне в история, с която да плашат децата. Хелън беше излъгала, когато каза, че предпочита смъртта пред такава съмнителна слава. А нейният съблазнител се смееше, докато огънят ги поглъщаше. За него тази смърт не беше окончателна. Делата му красяха стотици стени и се разказваха от хиляди уста; ако някой се усъмнеше пак в съществуването му, неговото паство щеше да го призове с бонбони. Имаше защо да се смее. И Хелън също се разсмя, защото забеляза познато лице сред тълпата. Беше Тревор. Съпругът й беше зарязал вечерята в „Аполинер“, за да я потърси.

Той вървеше сред зяпачите и ги разпитваше за нея, но те поклащаха отрицателно глави, без да откъсват грейналите си погледи от кладата. „Горкият глупак“, помисли си тя. И си пожела Тревор също да се вгледа в пламъците; да се вгледа и да види как гори. Не че се надяваше да я спаси - вече беше късно за спасение. Просто недоумението му будеше съжаление. Затова Хелън искаше да му остави нещо за спомен, пък бил той и неприятен - една незабравима гледка и история, която да разказва.

Джери Кахун чакаше Гарви на стълбите пред плувния комплекс на „Леополд Роуд“. Висеше там от трийсет и пет минути и краката му бяха започнали да се вцепеняват от проникващия през подметките студ. „Нищо - успокояваше се той. - Ще дойде време, когато и мен така ще ме чакат. И то скоро, стига да убедя Езра Гарви да инвестира в Купола на удоволствията.“ Работата изискваше хазартен дух и значителни авоари, но неговите познати го бяха убедили, че независимо от репутацията си Гарви притежава и двете, при това в изобилие. Няма значение откъде идват парите му, казваше си Джери. Мнозина по-порядъчни плутократи бяха отхвърлили категорично проекта през последните шест месеца, така че не можеше да си позволи да бъде сантиментален.