Джек Кетчам - Съседката

Тя си дръпна от цигарата. Не ми отговори.

Направи го Уили.

— Майка гладеше — обясни той. — Мег се направи на интересна и майка метна ютията по нея. Одра я. Нищо особено, само че сега ютията не работи.

— Нищо особено, друг път — възрази Рут.

Имаше предвид ютията.

Междувременно Джафльо плъзна ножа обратно към корема на Мег. Този път я поряза точно под ребрата.

— Опа — възкликна той.

Обърна се да погледне Рут. Тя се изправи.

Дръпна си от цигарата и изтръска пепелта.

След това отиде при тях.

Джафльо отстъпи.

— По дяволите, Ралфи — каза тя.

— Съжалявам — промърмори той.

Пусна ножа. Той издрънча на пода.

Виждаше се, че е уплашен. Но тонът й беше безизразен като лицето й.

— Мамка му — продължи. — Сега трябва да го обгорим.

Рут вдигна цигарата.

Извърнах поглед.

Чух Мег да пищи иззад парцала, пронизителен висок заглушен писък, който рязко се превърна във вой.

— Млъкни — нареди Рут. — Млъкни или ще го направя отново.

Мег не можеше да спре.

Почувствах, че треперя. Взирах се в голата бетонна стена.

Почакай, помислих си, чух изсъскването. Чух писъка й.

Усетих миризмата на изгоряло.

Погледнах и видях Рут с цигарата в едната ръка, докато другата държеше гърдата й през сивата памучна рокля. Масажираше я. Видях следите от изгорено близо една до друга под ребрата на Мег, тялото й се къпеше във внезапно появила се пот. Видях Рут рязко да придвижва ръката си по измачканата рокля, за да я притисне между краката си, докато сумтеше и се люлееше, а цигарата отново отиваше напред.

Щях да разваля всичко. Знаех го. Можех да усетя как се трупа в мен. Щеше да се наложи да направя нещо, да кажа нещо. Каквото и да е, за да спра изгарянето. Затворих очи, но все още виждах ръката на Рут, която се бе вкопчила между краката й. Мирисът на горяща плът беше навсякъде около мен. Стомахът ми се сгърчи. Обърнах се и крясъците на Мег започнаха отново, а после внезапно чух Дони да казва: "Майко! Майко! Майко!" с приглушен глас, изпълнен със страх.

Не разбирах.

И след това го чух. Чукането.

Имаше някой на вратата.

Входната врата.

Погледнах Рут.

Тя се взираше в Мег и лицето й беше спокойно и отпуснато, далечно и безгрижно. Бавно вдигна цигарата към устните си и си дръпна дълго и дълбоко. С наслада.

Усетих как стомахът ми отново се сгърчи.

Чух тропането.

— Отворете — каза Рут. — Бавно. Полека.

Стоеше тихо, докато Уили и Дони се спогледаха и след това отидоха горе.

Джафльо погледна Рут, а след това Мег. Изглеждаше объркан, внезапно отново беше малко момче, на което някой трябваше да каже какво да прави. Трябва ли да отида или трябва да остана? Но нямаше помощ за него, не и от Рут в това й състояние. И накрая той сам реши. Последва братята си.

Изчаках го да излезе.

— Рут? — обадих се.

Изглежда не ме чуваше.

— Рут ?

Тя просто продължаваше да се взира.

— Не мислиш ли…? Искам да кажа, ако е някой… Трябва ли да ги оставяш те да се оправят? Уили и Дони?

— Хмм?

Рут ме погледна, но не съм сигурен, че ме видя. Никога не бях виждал някой да се чувства толкова празен.

Но това беше шансът ми. Може би единственият ми шанс. Знаех, че трябва да я накарам.

— Не мислиш ли, че трябва ти да се оправиш, Рут? Ами ако пак е господин Дженингс?

— Кой?

— Господин Дженингс. Полицай Дженингс. Ченгетата, Рут. — О.

— Аз мога… да я наглеждам.

— Да я наглеждаш?

— За да се уверя, че не…

— Да. Добре. Наглеждай я. Добра идея. Благодаря ти, Дейви.

Тя тръгна към вратата, движеше се бавно и като насън. След това се обърна. И сега гласът й беше много рязък, гърбът й бе изправен. Очите й блестяха с отразена светлина.

— Гледай да не се издъниш.

— Какво?

Рут допря пръст до устните си и се усмихна.

— Само да чуя звук оттук долу и обещавам, че ще ви убия и двамата. Няма да ви накажа. Ще ви убия. Мъртви. Разбра ли, Дейви? Наясно ли сме по този въпрос?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Да, госпожо.

— Добре. Много добре.

Тя се обърна и чух как пантофите й шумолят нагоре по стълбите. Долових гласове отгоре, но не можех да ги различа.

Обърнах се към Мег.

Видях къде я беше изгорила третия път. По дясната гърда.

— Господи, Мег — възкликнах и отидох при нея. — Дейвид е. Махнах превръзката от очите й, за да може да ме види. Погледът й бе обезумял.

— Мег — казах. — Мег, слушай ме. Моля те, слушай. Моля те, не издавай никакъв звук. Нали я чу какво каза? Ще го направи, Мег. Моля те, не викай, става ли? Искам да ти помогна. Нямаме много време. Слушай ме. Ще махна парцала, окей? Няма да викаш? Няма да помогне. Всеки може да е горе. Жената от "Ейвън". Рут ще се измъкне от тази ситуация с приказки. Тя е способна да се измъкне почти от всяка ситуация с приказки. Но аз ще ти помогна да избягаш оттук, разбираш ли ме? Ще ти помогна да избягаш!