Джек Кетчам - Съседката

Здесь есть возможность читать онлайн «Джек Кетчам - Съседката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Артлайн Студиос, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съседката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съседката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Някой чука…
Предградията през петдесетте години на двадесети век. Приятно, тихо, по-просто време, в което да пораснеш — ако не се броят съдебните процеси на Маккарти, страха от комунизма, сянката на атомната бомба и Студената война. На тиха, обрасла с дървета глуха улица, в тъмното влажно мазе в къщата на семейство Чандлър, мракът се надига със страшна сила за осиротялата тийнейджърка Мег и осакатената й сестра Сюзън, оставени на дивашките прищевки и страсти на далечна леля, която бавно полудява. Лудост заразява и тримата й синове, а накрая и целия квартал. Само едно момче колебливо стои между Мег и Сюзън и тяхната жестока мъчителна смърт. Момче, което трябва да направи много зряло решение: любов и състрадание или похот и зло?
В съседство, където болката живее. Където няма граници за най-тъмното въображение. cite Стивън Кинг cite Майк Бейкър empty-line
8

Съседката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съседката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но по принцип като че ли тя бе права. Може би просто щеше да ни омръзне някой ден и щяхме да спрем да идваме. Рут изглеждаше твърде заета със себе си и с разнообразните си физически болежки — твърде заета, странна и сдържана. А без тя да налива масло в огъня, вниманието ни към Мег ставаше все по-рядко и по-малко интензивно.

Хрумна ми освен това, че вече беше август. През септември всички отново почвахме училище. Уили, Дони и аз отивахме за първия си срок в чисто ново училище, Маунт Холи, което бе завършено през лятото, а Мег щеше да започне да ходи в гимназията. Трябваше да свърши дотогава. Само така беше логично. Можеше да държиш човек вързан, далече от хорските погледи през лятната ваканция и не бе задължително някой да забележи. Но да не изпращаш дете на училище беше нещо съвсем различно.

Така че до септември всичко трябваше да е приключило, по един или друг начин.

Затова си помислих, че сигурно Мег бе права. Може би просто трябваше да изчака.

След това си спомних какво попита Еди. И се притесних, че може и да е направила фатална грешка.

Еди беше този, който сложи край на клуба.

Направи го, като отново вдигна залога.

Имаше два инцидента. Първият стана в един дъждовен, грозен ден, от този тип дни, които започват сиви и не успяват да стигнат по-далече от цвета на гъбена крем супа, преди да прелеят отново в черно.

Еди бе откраднал два стека бира от баща си и ги беше донесъл. Той, Дениз и Тони Морино изгълтаха няколко бири, докато Уили, Джафльо, Дони и аз се справяхме по-бавно с нашите. Скоро те тримата бяха пияни, стековете ги нямаше и Уили се качи горе за още бира. В този момент Еди реши, че иска да пикае. Което му даде идея. Той я прошепна на всички наоколо.

Когато Уили се върна, той и Тони Морино свалиха Мег на земята, накараха я да легне по гръб и завързаха здраво ръцете й за краката на масата. Дениз хвана краката й. Постлаха няколко вестника под главата й.

След това Еди се изпика върху лицето й.

Ако Мег не беше вързана за масата, мисля, че щеше да се опита да го убие.

Но вместо това всички се смееха, докато тя се бореше и накрая се отпусна неподвижна на земята.

След това на Дони му хрумна, че на Рут това няма да й хареса особено. Трябваше да почистят. Затова те изправиха Мег на крака, завързаха ръцете й зад гърба и я държаха, докато Джафльо занесе вестниците навън в пещта за смет, а Дони напълни с вода голямата циментова мивка, която имаха в мазето, за да изпразват водата от миялната. Сложи вътре доста "Тайд". След това се върна и тримата с Тони и Уили я изведоха от убежището в мазето право до мивката. Натиснаха главата й надолу в сапунената вода и я задържаха там, смеейки се, докато Уили търкаше косата й. За секунда или две тя се бореше. Когато я оставиха да се изправи, се беше задъхала и с мъка си поемаше въздух.

Но беше чиста.

След това на Еди му хрумна друга идея.

Трябва да я изплакнем, заяви.

Той източи сапунената вода и пусна чистата за изплакване директно вряла, точно както Рут бе направила с душа.

След това сам я потопи отдолу.

Когато я пусна да излезе отново на повърхността, лицето й беше червено като рак и тя пищеше, а ръката на Еди бе толкова алена, че човек се чудеше как я бе задържал там.

Но сега Мег беше изплакната.

Чиста и изплакната. И нямаше ли Рут да се зарадва на това?

Рут побесня.

През целия следващ ден тя слагаше студени компреси върху очите на Мег. Имаше сериозни притеснения за зрението й. Очите й бяха толкова подпухнали, че едва можеше да ги отвори и от тях непрекъснато сълзеше течност, много по-гъста отколкото би трябвало да са сълзите на човек. Лицето й беше цялото на петна и изглеждаше ужасно, сякаш се бе борила с отровен бръшлян. Но очите бяха това, което ни тревожеше.

Държахме я на дюшека. Хранехме я.

Еди беше достатъчно умен, за да стои настрана.

И на другия ден Мег бе по-добре. На следващия — още по-добре.

А на третия ден Еди се върна.

Тогава не бях там — баща ми ме беше повикал в "Орлово гнездо", — но достатъчно скоро чух какво е станало.

Изглежда Рут си е лежала горе и те са решили, че е заспала, приспана от поредното главоболие. Джафльо, Дони и Уили са играели на "Лудите осмици", когато влезли Еди и Дениз.

Еди поискал пак да й свалят дрехите, само за да гледа, казал, и всички се съгласили. Бил тих и спокоен. Пиел кола. Те я съблекли, запушили й устата и я завързали по гръб на масата, само че този път стегнали двата й крака към краката на масата. Идеята била на Еди. Искал да я разтвори. Оставили я за известно време, докато свършила играта на карти и Еди си допил колата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съседката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съседката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Съседката»

Обсуждение, отзывы о книге «Съседката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x