— Не разбирам — въздъхна. — Какво да правите? Мислех, че аз… Че ще ми позволите да си взема душ.
— Така е — потвърди Дони.
— Но трябва да те наглеждаме все пак — добави Рут.
Тя отпи нова глътка и алкохолът сякаш внезапно запали огън в дъното на очите й.
— За да сме сигурни, че ще си чиста — допълни.
Тогава Мег я разбра.
— Не искам — каза.
— Няма значение какво искаш — обади се Уили. — Има значение само какво искаме ние.
— Смърдиш — изсумтя Джафльо. — Трябва ти душ.
— Вече е решено — заяви Дони.
Тя погледна Рут. Рут се наведе над чашата си, гледайки я като стара изморена хищна птица.
— Защо не можете просто… да ми оставите… малко уединение?
Рут се засмя.
— Мислех, че ти е стигнало уединението там долу по цял ден.
— Нямах това предвид. Имах предвид…
— Знам какво имаш предвид. И отговорът е, че не можем да ти вярваме. Не можем да ти вярваме за едно, не можем и за друго. Ще влезеш вътре, ще се понамокриш малко, а това не е "чисто".
— Не, няма. Кълна се, че няма. Бих убила за един душ.
Рут сви рамене.
— Ами добре. Получаваш го. И не трябва да убиваш за него, нали?
— Моля те.
Рут махна с ръка.
— Сега съблечи тази рокля, преди да си ме ядосала.
Мег погледна всеки един от нас поотделно и след това предполагам реши, че душ под надзор все пак е по-добре от никакъв душ, защото въздъхна.
— Ръцете ми — протегна ги тя.
— Вярно — кимна Рут. — Свали й ципа, Дони. След това й развържи ръцете. После пак ги вържи.
— Аз?
— Да.
И аз бях леко изненадан. Вероятно беше решила да смекчи малко правилото да не пипаме.
Мег се изправи и Дони също. Роклята имаше цип до средата на гърба. Той го дръпна. След това отиде отново зад нея, за да свали роклята от рамената й.
— Може ли поне да получа кърпа?
Рут се усмихна.
— Все още не си мокра — каза тя и кимна на Дони.
Мег затвори очи и застана съвсем неподвижна и скована, докато Дони хвана късите набрани ръкави и ги дръпна по ръцете й, оголвайки гърдите й, след това хълбоците и бедрата й. Накрая роклята падна изцяло на пода. Мег я прекрачи. Очите й все още бяха здраво затворени. Сякаш ако тя не ни виждаше и ние не виждахме нея.
— Завържи я отново — нареди Рут.
Осъзнах, че съм затаил дъх.
Дони отиде пред Мег. Тя събра ръцете си и Дони започна да ги завързва.
— Не — обади се Рут. — Този път ги вържи отзад.
Очите на Мег рязко се отвориха.
— Отзад ! Как ще се мия, ако…
Рут се изправи.
— Мамка му! Не ми се опъвай, момиче! Ако кажа отзад, значи ще са отзад, а ако кажа да си ги завреш в гъза, значи ще трябва да го направиш! Не ми се опъвай! Чуваш ли? Мамка му! Мамка ти! Аз ще те мия — така ще стане! Сега прави каквото ти се казва. Бързо!
Виждаше се, че Мег бе уплашена, но не се съпротивляваше, когато Дони хвана ръцете й отзад и ги завърза за китките. Отново затвори очи. Само че този път имаше малки мокри езерца около тях.
— Добре, водете я — заповяда Рут.
Дони я поведе по тесния коридор към банята. Ние ги следвахме. Банята беше малка, но всички се скупчихме вътре.
Джафльо седна на тоалетната чиния. Уили се подпря на мивката. Аз застанах до него.
В коридора срещу банята имаше килер и Рут тършуваше из него. Излезе оттам с чифт жълти гумени ръкавици.
Сложи си ги. Стигаха й чак до лактите.
Наведе се и пусна водата във ваната.
На кранчето пишеше "Т" за топла вода.
Тя завъртя само него.
Остави я да потече известно време.
Пробва я с ръка, като струята обливаше гумената ръкавица.
Устата й беше тънка сурова линия.
Водата течеше силно и изпускаше пара. Плющеше в канала. След това Рут смени на "душ" и дръпна прозрачната найлонова завеса.
Банята се изпълни с пара.
Очите на Мег все още бяха затворени. Сълзи се стичаха по страните й.
Мъглата от парата обгърна всички ни.
Внезапно Мег я усети. И разбра какво означава.
Тя отвори очи и се метна назад, уплашена и пищяща, но Дони вече я бе хванал за едната ръка, а Рут улови другата. Мег се бореше с тях, дърпаше се и се извиваше, крещеше: "Не, не!" И беше силна. Все още беше силна.
Рут я изпусна.
— Мамка ти! — изрева тя. — Искаш ли да доведа сестра ти? Искаш ли да доведа безценната ти Сюзън? Искаш ли тя да е там вместо теб? Да гори?
Мег се изви към нея. Внезапно бясна. Подивяла. Полудяла.
— Да! — изкрещя. — Да! Кучка такава! Доведи Сюзън! Доведи я! Вече не ми пука!
Рут я погледна с присвити очи. След това се обърна към Уили. Сви рамене.
— Доведи я — каза му тя небрежно.
Читать дальше