Джек Кетчам - Съседката

— Ами с тия какво ще правим? — попитах.

— Зарежете ги — отвърна Рут. — Те просто ще си умрат. Или птиците ще се погрижат за тях.

Тя се засмя.

— Отворихме им фурната преди да са готови. Не са съвсем изпечени.

— Сега със сигурност са изпечени — отбеляза Уили.

— Можем да вземем камък — предложи Джафльо — и да ги смачкаме.

— Слушайте ме какво ви говоря. Зарежете ги — нареди Рут.

Тя бръкна отново в джоба си.

— Ето — започна да раздава кутийки кибрит на всеки от нас. — И помнете, искам все още да имам двор, когато свършите. Никакво ходене в гората. Тя може да се погрижи сама за себе си.

Всички взехме кибрита. Всички освен Мег.

— Не го искам — поклати глава тя.

— Какво?

Рут протегна кутийката.

— Аз… не го искам. Ще отида да довърша прането, става ли? Това е… някак си…

Мег погледна към земята, към черните гъсеници, които се бяха сгърчили там, и към живите, които пълзяха. Лицето й беше бледо.

— Какво? — повтори Рут. — Отвратително ли е? Разстрои ли се, мила?

— Не. Просто не искам…

Рут се засмя.

— Да ме вземат дяволите. Вижте тук, момчета. По дяволите.

Все още се усмихваше, но лицето й внезапно се бе стегнало.

Това ме сепна и ме накара да се сетя за случката със Сюзън. Сякаш цяла сутрин е била на косъм да се сдърпа с Мег, но ние просто не бяхме забелязали. Бяхме твърде заети, твърде развълнувани.

— Вижте — продължи Рут, — тук имаме нагледен урок по женственост.

Тя пристъпи по-близо.

— Мег е гнуслива. Знаете, че някои момичета са гнусливи, нали, момчета? Дамите са гнусливи. А Мег е дама. Ама със сигурност е такава!

После изостави тежкия сарказъм и лъсна чистият й гняв отдолу.

— И каква, в името на Исус Христос, смяташ, че ме прави това, Меги? Смяташ ли, че не съм дама? Мислиш ли, че дамите не могат да направят онова, което е необходимо? Че не могат да се отърват от проклетата напаст в проклетата им градина?

Мег изглеждаше объркана. Случи се толкова бързо, че не можеше да я виниш.

— Не, аз…

— Точно така, "не" е правилният отговор, скъпа! Защото не искам да чувам такива намеци от някакво хлапе в тениска, което дори не може да си избърше петното от лицето. Разбра ли ме?

— Да, госпожо.

Мег отстъпи назад.

И това изглежда успокои Рут малко. Тя си пое въздух.

— Добре — каза, — отивай долу. Хайде, връщай се към прането. И ми се обади, като си готова. Имам още нещо за теб.

— Да, госпожо.

Мег се обърна и Рут се усмихна.

— Моите момчета ще се справят. Нали, момчета?

Кимнах. В този момент не можех да говоря. Никой не проговори. Отпращането на Мег бе толкова пълно с власт и с някакво странно чувство за справедливост, че изпитвах страхопочитание към Рут.

Тя погали Джафльо по главата.

Погледнах към Мег. Видях я как отива обратно към къщата, с наведена глава, бършейки лицето си — търсеше петното, което Рут бе споменала.

Рут сложи ръка на рамото ми и се обърна към брястовете в дъното. Вдъхнах уханието й — на сапун, и керосин, и цигари, и чиста, свежа коса.

— Моите момчета ще се справят — усмихна ми се тя; и гласът й отново беше много нежен.

До един часа бяхме изгорили всяко гнездо в двора на Чандлърови и Рут се бе оказала права — птиците пируваха.

Смърдях на керосин.

Умирах от глад и можех да убия човек за няколко хамбургера в този момент. Реших, че ще бъде сандвич със салам.

Прибрах се вкъщи.

Измих се в кухнята и си направих един.

Чувах как майка ми глади във всекидневната и си припява към оригиналния албум на Мюзик Мен. Миналата година тя и баща ми бяха отишли до Ню Йорк, за да го гледат, точно преди нещата да се разсмърдят покрай това, което можех само да предполагам, че е поредната изневяра на баща ми. Баща ми имаше много възможности за връзки и се възползваше от тях. Беше съсобственик на бар и ресторант, наречен "Орлово гнездо". Срещаше се с тях и късно, и рано.

Но вероятно майка ми бе забравила всичко това в момента и си припомняше хубавите мигове с професор Харолд Хил и компания.

Мразех Мюзик Мен.

Затворих се в стаята си за известно време и запрелиствах по-омачканите си броеве на "Страховито" и "По-странно от науката", но не намерих там нещо, което да ми е интересно, и реших отново да изляза.

Отворих вратата към двора и видях Мег да стои на задната веранда на Чандлърови и да изтръсква килимчетата от всекидневната им. Тя ме забеляза и ми махна да се приближа.