Джек Кетчам - Съседката

Здесь есть возможность читать онлайн «Джек Кетчам - Съседката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Артлайн Студиос, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съседката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съседката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Някой чука…
Предградията през петдесетте години на двадесети век. Приятно, тихо, по-просто време, в което да пораснеш — ако не се броят съдебните процеси на Маккарти, страха от комунизма, сянката на атомната бомба и Студената война. На тиха, обрасла с дървета глуха улица, в тъмното влажно мазе в къщата на семейство Чандлър, мракът се надига със страшна сила за осиротялата тийнейджърка Мег и осакатената й сестра Сюзън, оставени на дивашките прищевки и страсти на далечна леля, която бавно полудява. Лудост заразява и тримата й синове, а накрая и целия квартал. Само едно момче колебливо стои между Мег и Сюзън и тяхната жестока мъчителна смърт. Момче, което трябва да направи много зряло решение: любов и състрадание или похот и зло?
В съседство, където болката живее. Където няма граници за най-тъмното въображение. cite Стивън Кинг cite Майк Бейкър empty-line
8

Съседката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съседката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

За момент се почувствах неудобно, верността ми бе раздвоена.

Ако Мег беше в черния списък на Рут, сигурно имаше добра причина за това.

От друга страна, още си спомнях возенето на виенското колело и сутринта при Скалата.

Тя внимателно сложи килимчетата на желязното перило, слезе по стълбите и тръгна по алеята, за да ме посрещне. Петънцето на лицето й бе изчезнало, но още носеше мръсната жълта блуза и старите навити бермуди на Дони. Имаше прах в косата й.

Хвана ме за ръката и ме поведе мълчаливо към страната на къщата, така че да не се виждаме от прозореца на всекидневната.

— Не разбирам… — каза тя.

Виждаше се, че нещо я притесняваше, нещо, върху което бе размишлявала.

— Защо не ме харесват, Дейвид?

Не беше това, което очаквах.

— Кои, семейство Чандлър ли?

— Да.

Мег ме погледна. Бе сериозна.

— Как да не те харесват. Харесват те.

— Не, не ме харесват. Искам да кажа, правя всичко, което мога, за да ме харесат. Свършвам повече от полагащата ми се работа. Опитвам се да говоря с тях, да ги опозная, те да ме опознаят, но те изглежда просто не желаят. Сякаш искат да не ме харесват. Сякаш е по-добре така.

Беше смущаващо. Тя говореше за приятелите ми.

— Виж — заговорих — Рут ти се ядоса. Не знам защо. Може би е имала лош ден. Но никой друг не се ядоса. Уили, Джафльо и Дони не се ядосаха.

Тя поклати глава.

— Не разбираш. Уили, Джафльо и Дони никога не се ядосват. Не е там проблемът. Не и при тях. Те просто сякаш не ме виждат. Все едно не съществувам. Все едно нямам никакво значение. Казвам им нещо и те изсумтяват и си тръгват. Или пък когато все пак ме забележат, има нещо… неправилно. Начинът, по който ме гледат. А Рут… — беше започнала и вече нищо не можеше да я спре. — … Рут ме мрази! И мен, и Сюзън. Ти не го виждаш. Ти си мислиш, че е било само това единствено нещо, само този единствен път, но не е така. Случва се през цялото време. Някой път по цял ден изпълнявам задачите й и просто не мога да й угодя, нищо не е както трябва, нищо не е така, както тя би го направила. Знам, че ме смята за глупава, мързелива, грозна…

Грозна ? — поне това беше очевидно нелепо.

Мег кимна.

— Никога преди не съм си го мислела, но сега не знам. Дейвид, ти познаваш тези хора практически целия си живот, нали?

— Да, така е.

— Тогава защо ? Какво съм направила? Лягам си вечер и не мога да мисля за нищо друго. И двете бяхме много щастливи преди. Знаеш ли, преди да дойдем тук, аз рисувах. Нищо особено, само по някой акварел от време на време. Предполагам, че не бях чак толкова добра. Но майка ми ги харесваше. И Сюзън ги харесваше, и учителите ми. Все още имам боите и четките, но просто не мога да започна да рисувам вече. Знаеш ли защо? Защото знам какво ще направи Рут, знам какво ще си помисли. Знам какво ще каже. Тя само ще ме погледне и аз ще знам, че съм глупачка да си губя времето дори да опитвам.

Поклатих глава. Това не беше онази Рут, която аз познавах. Можеше да се види, че Уили, Джафльо и Дони ставаха странни около Мег — все пак бе момиче. Но Рут винаги се бе държала добре с нас. За разлика от останалите майки от квартала, тя винаги имаше време за нас. Вратата й беше винаги отворена. Рут ни даваше коли, сандвичи, курабийки и от време на време по някоя бира. Нямаше никаква логика и й го казах.

— Хайде, Рут не би го направила. Опитай. Нарисувай й нещо. Нарисувай един акварел за нея. Сигурен съм, че ще го хареса. Може би просто не е свикнала да има момичета наоколо, нали разбираш. Може би просто отнема време. Направи го. Опитай да й нарисуваш картина.

Тя се замисли.

— Не бих могла — каза. — Честно.

За момент само си седяхме там. Мег трепереше. Знаех, че каквото и да става, тя не се шегуваше.

Хрумна ми идея.

— Ами за мен тогава? Можеш да нарисуваш една за мен.

Без идеята, която имах, без плана, никога не бих посмял да я попитам. Но сега беше различно.

Тя се ободри малко.

— Наистина ли искаш?

— Разбира се. Много бих искал.

Мег ме загледа настойчиво, докато не извърнах очи. След това се усмихна.

— Добре. Ще го направя, Дейвид.

Изглеждаше почти в обичайното си състояние. Боже! Харесваше ми да се усмихва. И тогава чух задната врата да се отваря.

— Мег?

Беше Рут.

— По-добре да тръгвам.

Тя хвана ръката ми и я стисна. Можех да усетя камъчетата по брачната халка на майка й. Лицето ми почервеня.

— Ще го направя — обеща Мег и изтича зад ъгъла.

Съседката - изображение 12

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съседката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съседката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Съседката»

Обсуждение, отзывы о книге «Съседката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x