Стивен Кинг - Доктор Сън

Нямаше никого в помещението, но на седалката на банята имаше тъмно петно, още едно се виждаше на завесата на душа. Първата й мисъл беше, че петната са от изпражнения, обаче изпражненията не бяха жълтеникавоморави. Наведе се и видя парченца плът и разлагаща се кожа. На постелката пред ваната имаше още… и оформяха отпечатъци от ходила. Следите бяха прекалено малки, прекалено изящни, за да са от мъжки стъпала.

— Господи! — прошепна тя.

В крайна сметка се облекчи в умивалника.

По обяд насила накара Дани да стане и да хапне няколко лъжици супа и половин сандвич с фъстъчено масло, после обаче той пак си легна. Още не беше проговорил. Халоран пристигна малко след пет следобед с неговия вече стар (но идеално поддържан и излъскан до блясък) червен кадилак. Уенди стоеше на прозореца и го чакаше, както навремето чакаше съпруга си, надявайки се той да се прибере в добро настроение. И трезвен.

Тичешком слезе по стълбището и отвори входната врата миг преди Дик да натисне бутона на звънеца с надпис ТОРЪНС 2А. Той разпери ръце и Уенди се хвърли в прегръдката му — искаше й се да остане така поне час. Може би два. Дик я пусна, хвана я за раменете и я побутна назад.

— Добре изглеждаш, Уенди. Как е малкият мъжага? Започна ли да говори?

— Не, обаче с теб ще говори. Дори отначало да не е на глас, можеш да… — Не довърши фразата, а сви пръсти като пистолет и го насочи към челото му.

— Няма да се стигне дотам. — Дик се усмихна и демонстрира новите си зъбни протези. Хотелът му беше взел предишните в нощта, когато парният котел се взриви. Да, Джак Торънс беше замахнал с дървеното чукче, което отне изкуствените зъби на Дик и способността на Уенди да ходи без болки в хълбока, но и двамата знаеха, че истинският виновник е „Панорама“. — Той е надарен с голяма сила, скъпа. Ще ме блокира, ако пожелае. Знам го от собствен опит. Освен това е за предпочитане да говорим по „нормалния“ начин. По-добре е за него. А сега ми разкажи какво се случи. От игла до конец, ясно?

Уенди му разказа, после го заведе в банята. Не беше изчистила петната, защото искаше той да ги види, както кварталният полицай запазва за криминолозите уликите на местопрестъплението. Наистина беше извършено престъпление. Посегателство върху сина й.

Дик внимателно разгледа „уликите“, без да ги докосне, после кимна:

— Да видим дали Дани е станал и е готов да си побъбрим.

Малкият още беше в леглото, но на Уенди й поолекна, като видя как лицето му засия, щом видя кой седи до него и го побутва по рамото.

(ей, Дани, донесох ти подарък)

(още не ми е рожденият ден)

Тя ги наблюдаваше — знаеше, че разговарят, но не и какво казват.

— Ставай, миличък — подвикна Дик. — Отиваме да се разходим по брега.

(Дик тя се върна госпожа Маси от стая 217 се върна)

Халоран отново го побутна:

— Говори нормално, Дан. Плашиш майка си.

— Къде ми е подаръкът? — попита малчуганът.

— Така те искам — усмихна се Дик. — Радвам се, като ти чуя гласа, Уенди — също.

— Да — промълви тя. Само толкова — иначе щяха да чуят как трепери гласът й и да се разтревожат.

— Докато ни няма, можеш да почистиш банята, Уенди. Имаш ли домакински ръкавици?

Тя кимна.

— Чудесно. Сложи ги.

Плажът беше на три километра от къщата. Около паркинга се кипреха кичозни павилиончета, типични за всеки курорт, в които се продаваха пържени бухтички, хотдог и сувенири, само дето сега, в края на сезона, клиентите се брояха на пръсти. И по брега почти нямаше хора. Докато пътуваха насам с колата, Дани държеше на скута си подаръка — продълговат пакет, увит в сребриста хартия.

— Първо ще си поговорим, после ще видиш какво съм ти донесъл — каза Дик.

Тръгнаха по ивицата пясък, утъпкан и излъскан до блясък от прииждащите вълни. Дани вървеше бавно, защото Дик беше възрастен. Някой ден щеше да умре. Може би скоро.

— Няма да хвърля топа поне още няколко години — подхвърли Халоран. — Не бери грижа за мен. Разкажи ми за снощи. Не пропускай нищо.

Хлапакът се подчини. Свърши бързо. Най-трудно му беше да намери подходящите думи, описващи ужаса, който изпитваше, и как сега страхът беше примесен със задушаващо усещане за неизбежност: след като тя го беше открила, никога нямаше да си тръгне. Дик щеше да го разбере и без думи, но все пак накрая му хрумнаха няколко.

— Тя ще се върне. Знам, че ще се връща отново и отново, докато ме спипа.

— Помниш ли кога се запознахме?

Дани кимна, въпреки че се изненада от внезапното сменяне на темата. Халоран разведе из „Панорама“ семейство Торънс, когато пристигнаха в хотела. На Дани му се струваше, че оттогава са изминали стотици години.