Стивен Кинг - Институтът

– Да, но доказано ли е, че от тях има полза?

Преди докторът да успее да отговори Розалинд надзърна през вратата.

– Подготвила съм ви малко документи, госпожо Сигсби. Очакваме още пет нови попълнения. Знам, че са включени в електронната ви таблица, но пристигат по-рано от предвиденото.

Госпожа Сигсби изглеждаше доволна.

– Всички пет в един ден! Явно живея праведно.

Хендрикс (известен още като Донки Конг) си помисли: „Не можа да се изразиш по-простичко, а? Да не би да те удари гръм?“.

– Всъщност днес пристигат само двама – уточни Розалинд. – Довечера. Ще ги доведе екип Смарагд. Утре Опал ще доведе другите трима. Четирима са ТК. Един е ТП и е отличен екземпляр. Деветдесет и три нанограма МНФ.

– Става въпрос за Ейвъри Диксън, нали? – попита госпожа Сигсби. – От Солт Лейк Сити.

– От Оръм е – поправи я Розалинд.

– Мормон от Оръм – отбеляза доктор Хендрикс и отново се изсмя с цвилене.

„Наистина е отличен екземпляр – помисли си госпожа Сигсби. – На формуляра на Диксън няма да има розови лепенки. Прекалено ценен е. Минимално количество инжекции, без риск за гърчове, никакво давене. Не и с МНФ над 90“.

– Прекрасна новина. Наистина прекрасна. Донеси досиетата и ги остави на бюрото ми. Изпрати ли ги и на електронната ми поща?

– Разбира се – усмихна се Розалинд. Кореспонденцията по цял свят вече се извършваше основно чрез имейли, но и двете бяха наясно, че госпожа Сигсби предпочита хартията пред пикселите: в това отношение тя беше от старата школа. – Веднага ще ги донеса.

– Кафе, ако обичаш, и не се бави с документите.

Госпожа Сигсби се обърна към доктор Хендрикс. „Толкова висок, а какво шкембе е пуснал“, помисли си. Като лекар трябваше да осъзнава колко е опасно, особено за изключително висок мъж, при когото кръвоносната система бездруго трябва да работи на по-високи обороти. Но никой не умееше да си затваря очите за здравословните проблеми така изкусно, както лекарите.

Нито госпожа Сигсби, нито доктор Хендрикс бяха ТП, но в този момент си мислеха едно и също: колко по-лесно щеше да е, ако между тях цареше взаимно разбирателство вместо ненавист.

След като останаха сами, госпожа Сигсби вдигна глава към надвисналия над нея доктор.

– Съгласна съм, че интелигентността на младия Елис е без значение за работата ни в Института. Все едно щеше да е, дори да имаше коефициент на интелигентност 75. Това обаче е причината да го доведем по-рано от предвиденото. Бяха го приели не в един, а в два първокласни университета. МТИ и „Емерсън“.

Хендрикс примигна.

– На дванайсет години?

– Да. Убийството на родителите му и неговото изчезване ще е новина, но не водеща извън Минеаполис, макар да е възможно да получи отзвук в интернет пространството за около седмица. Новината щеше да е много по-голяма, ако момчето беше пожънало академични успехи в Бостън преди да изчезне. Деца като него често попадат в новинарските емисии, обикновено в разни сензационни репортажи. А какво казвам обикновено по този въпрос, докторе?

– В нашия бранш добрата новина е липсата на новини.

– Точно така. В един идеален свят щяхме да оставим това момче на свобода. Все още разполагаме с достатъчно ТК. – Тя почука по розовия кръг върху приемния формуляр. – Както виждаме тук, стойностите му на МНФ дори не са толкова високи. Само че...

Нямаше нужда да довършва мисълта си. Дадени стоки ставаха все по-редки. Слонски бивни. Тигрови кожи. Рогове от носорози. Редки метали. Дори нефтът. Към тях сега можеха да прибавят тези специални деца, чиито необикновени дарби нямаха нищо общо с коефициента им на интелигентност. Още пет щяха да пристигнат тази седмица, включително малкият Диксън. Добър улов, но преди две години броят им щеше да е трийсет.

– О, гледай – каза госпожа Сигсби. На екрана на компютъра ѝ новодошлият се приближаваше към най-старшия обитател на Предната половина. – Сега ще се запознае с дръзката госпожица Бенсън. Тя ще му обясни какво става, поне доколкото знае.

– Все още е в Предната половина – отбеляза Хендрикс. – Трябва да я направим официален посрещай.

Госпожа Сигсби му хвърли ледена усмивка.

– По-добре да го посрещне тя, отколкото ти, докторе.

Хендрикс сведе поглед и понечи да каже: „От тази височина виждам колко бързо ти оредява косата, Сигърс. Това е неизбежен ефект от леката ти, но дългогодишна анорексия. Скалпът ти е розов като очите на заек албинос“.

Много неща му хрумваше да каже на мършавата и педантична в изказа си директорка на Института, но винаги ги премълчаваше. Неразумно беше да си отваря устата.