Стивен Кинг - Институтът

– Има какво? Право?

– Да. – Люк откъсна очи от децата навън – вероятно Джордж и Айрис – и се обърна към Калиша. – Нима тя ти е разказала всичко това? На едно дете? Трябва да си истински виртуоз в интерперсоналното общуване.

Калиша го изгледа изненадано, след което се разсмя звънко с ръце на кръста и отметната глава. Така приличаше на жена, а не на дете.

– Интраперсонално общуване! Какви сложни думи знаеш, Люки!

– Интер, не интра – поправи я той. – Освен ако например не се обръщаш към цяла група хора. За да им дадеш съвет относно тегленето на кредити или нещо подобно. – Той замълча. – Това е, ъ, шега. – „При това смотана. Зубърска шега“.

Калиша го огледа изпитателно от глава до пети и после от пети до глава, при което отново го полазиха приятните тръпки.

– Колко умен си всъщност?

Люк сви рамене, малко засрамен. Обикновено не се фукаше – това беше най-лошият начин да печелиш приятели и да влияеш на хората, – но в момента се чувстваше разстроен, объркан, разтревожен и (най-добре просто да си го признае) уплашен до смърт. Все по-трудно му ставаше да не назовава случилото се с думата отвличане. Все пак го бяха отвели против волята му, докато спеше, и ако Калиша казваше истината, се беше събудил на хиляди километри от дома си. Родителите му биха ли допуснали това, без да възразят или дори без да окажат физическа съпротива? Едва ли. Каквото и да беше станало, Люк се надяваше, че са го проспали.

– Предполагам, че си много умен. ТП или ТК си? Аз залагам на ТК.

– Не разбирам за какво говориш.

Само дето май се досещаше. Спомни си как чиниите понякога дрънчаха в шкафовете, как вратата на стаята му понякога се отваряше и затваряше сама и как подносът в пицария „Рокет“ хвръкна от масата. И как кошчето за боклук се премести от само себе си в деня на изпита.

– ТП е телепатия, а ТК...

– Телекинеза.

Калиша се усмихна и го посочи с пръст.

– Наистина си умник. Да, телекинеза означава. Притежаваш или едната, или другата способност. Никой не притежава и двете, поне така твърдят техниците. Аз съм телепат. – Заяви го с гордост.

– Четеш мисли – каза Люк. – Да бе. За малко да ти повярвам.

– Как мислиш, че знам за Морийн? Тя не споделя проблемите си с никого, не е такъв човек. Освен това не знам подробности, добивам само общи впечатления. – Тя се замисли. – Има и нещо, свързано с някакво бебе. Което е странно, защото веднъж я попитах дали има деца и тя отвърна, че няма.

Калиша сви рамене.

– Правя го откакто се помня – от време на време, не непрекъснато, – но изобщо не се чувствам като супергерой. Ако бях супергерой, щях да избягам оттук.

– Сериозно ли говориш?

– Да, и сега ще те подложа на тест. Първият от много. Намислила съм си число от едно до петдесет. Кое е?

– Нямам представа.

– Наистина? Не се преструваш, нали?

– Изобщо не се преструвам. – Люк отиде до вратата в другия край на салона. Навън момчето стреляше в баскетболен кош, а момичето подскачаше на батут – нищо сложно, само се приземяваше в седеж и от време на време се премяташе. Двамата като че ли не се забавляваха, а просто убиваха време.

– Това Джордж и Айрис ли са?

– Да. – Калиша застана до него. – Джордж Айлс и Айрис Станхоуп. И двамата владеят телекинеза. Телепатите са по-редки. Хей, умнико, това правилно ли е граматически, или се казва срещат се по-рядко?

– И двата варианта са правилни, но е по-удачно да използваш срещат се по-рядко. По-редки звучи все едно всеки момент ще се разтекат.

Калиша се замисли за няколко секунди, след което се разсмя и отново го посочи с пръст.

– Бива си те.

– Може ли да излезем?

– Разбира се. Вратата към площадката винаги е отключена. Едва ли обаче ще ти се стои дълго навън, защото комарите тук вдън горите са много кръвожадни. В шкафчето в банята ти трябва да има крем против насекоми. Съветвам те да се намажеш, при това обилно. Морийн казва, че гадинките ще намалеят, след като водните кончета се излюпят, но още не съм виждала такива.

– Те свестни ли са?

– Джордж и Айрис ли? Да, предполагам. Не сме си най-добри приятели. Все пак познавам Джордж едва от една седмица. Айрис пристигна преди... десетина дни. Някъде там. След мен, Ник е тук най-отдавна. Ник Уилхолм. Не очаквай да завържеш дълготрайни приятелства в Предната половина, умнико. Както вече казах, тук всички идват и си отиват. И никой не обсъжда Микеланджело.

– Ти откога си тук, Калиша?

– От почти месец. Стара пушка съм.

– Тогава ще ми обясниш ли какво става? – Люк кимна към децата навън. – Те могат ли да ми обяснят?