Скот Сиглър - Земно ядро

— А в най-лошия? — попита Санджи.

Мак се загледа в тунела, неспособен да погледне другите в очите.

— В най-лошия шахтата е затрупана от километър и половина скални късове. Всичко това вероятно е адски нестабилно и може да се наложи да изкопаят нова шахта. Всички знаете колко време трябва за това. На всичкото отгоре няма електричество и няма надежда за такова. Имаме генератор в Пещерата с рисунките, но горивото ще стигне само за един ден. Батериите, които сме складирали тук долу, ще стигнат за лампите на каските за три-четири дни. Бяхме започнали да складираме запаси точно за такива извънредни случаи, но далеч не сме ги попълнили.

— С колко храна разполагаме? — попита О’Дойл.

— Ами тук сме шестима — каза Мак. В пещерата бе толкова тихо, че се чуваше как дишат. — Имаме достатъчно храна и вода за три дни, ако разпределим строго дажбите. Отсега нататък сме на подземна диета. — Опитът му да се пошегува не успя.

— А кул-стюмите? — попита Санджи. — Колко дълго ще функционират?

— Мисля, че това е единствената добра новина — каза Мак. — Според Ангъс костюмите трябва да функционират поне три седмици.

— Според теб какъв шанс имаме? — попита Либранд. Мак погледна Конъл, който просто кимна.

— Страхувам се, че не много голям — меко каза Мак. Конъл се пребори с чувствата си по единствения му познат начин — като пое контрол над нещата. Пое дълбоко дъх, изправи се и застана насред групата.

— Знам, че звучи зле — каза той с най-властния си тон. — Но трябва да знаете, че има и по-зле.

03:17

— Какво искате да кажете с това „по-зле“? — попита Либранд. — Тук сме направо в гробница, господин Къркланд, какво по-лошо може да има?

Всички се обърнаха към Конъл. Той с години бе овладявал емоциите си и винаги бе оставал с безизразно лице пред всички. Дори сега, въпреки ситуацията, не показа признаци на страх или паника.

— Говорих с доктор Хейс, преди асансьорът да се разбие — каза Конъл. — Изглежда, тук долу има още някой освен „Земно ядро“. — Очакваше изненадани възклицания, но никой не проговори. Той продължи: — Очевидно е открила, че в планината има още някой и този някой прокопава път към нашата главна шахта. Говорих с нея малко преди срутването. Тя поиска всички веднага да бъдат евакуирани от тунела, затова мога само да предположа, че тези други хора са се приближили до шахтата. Дори можем да предположим, че са достигнали шахтата и са саботирали асансьора и точно затова сега сме в това положение.

— И кои са тия, по дяволите?! — извика Мак. Разяреният му глас отекна в каменните стени. Ехото се понесе за миг, после замря.

— Не знам — отвърна Конъл. — Имахме още няколко инцидента. Подозираме, че злополуката в лабораторията е била саботаж с цел да бъде убит Ангъс, а вероятно и други. На всичкото отгоре Янсон може да е бил убит, а хората, които са го извършили, да са още наоколо. На този етап е разумно да приемем, че тези хора искат да ни убият.

Санджи проговори с напевния си акцент:

— Но ако са стигнали асансьора, дали не са атакували целия лагер?

Отново се възцари тишина. С всеки миг настроението ставаше все по-мрачно и безнадеждно.

— Възможно е, но не е вероятно — каза Конъл — Вероятно просто са се опитвали да атакуват асансьора и не са очаквали, че госпожа Хейс ще открие, че си проправят път. Откритата атака на въоръжен лагер изисква не само специален отряд, но и доста планиране и готовност за избиване на много хора.

Всички мълчаха. Разбираха, че ако мистериозният отряд е унищожил лагера, са живи погребани.

— Направо страхотно — каза Вероника. — И какво ще правим сега?

Всички погледнаха Конъл. Страхът му отстъпи пред увереността и авторитета му. Тези хора имаха нужда от водач, а този водач трябваше да им даде цел, нещо върху което да съсредоточат вниманието си, за да не разчитат на неясната перспектива да бъдат спасени. Той имаше точно такава цел — още не бе приключил с тази планина. Ни най-малко.

— Изпускате очевидното — каза Конъл. — Този тайнствен враг е копал в посока минната шахта. За това е нужно оборудване. И макар да е възможно някой да се е промъкнал в нашата хоризонтална галерия или дори да е имало шпионин сред нас, няма начин да са изпратили миньорско оборудване в шахтата, без да го забележим.

Лицата им се оживиха от първите признаци на надежда. Либранд каза на глас това, което мислеха всички:

— Значи трябва да има и друг път навътре.

Конъл кимна.

— Точно така. Това е единственият възможен отговор.