Скот Сиглър - Земно ядро

Успя да измине само сто и осемдесет метра, преди да му причернее. Забави ход и погледна рамото си — цялата му ръка бе в кръв, проблясваше на лунната светлина. Той се препъна, падна на земята. Главата му се удари в един камък.

01:47

Те се тълпяха из лагера, изливаха се около сградите. Писъци, мъжки и женски, изпълниха нощния въздух наравно със странните звуци, които издаваха съществата. Странни, гневни, агресивни звуци. Бегло напомниха на Кейла на скърцащи гуми върху нагорещен асфалт, но с много по-различни тонове и височини.

Вратата на бараката на охраната се отвори. Пазачите, които не бяха на пост, се бяха събудили и откриха стрелба. Затичаха се към прииждащата сган, като непрекъснато стреляха. В далечните кътчета на ума на Кейла пробяга изненада, че съществата можеха да бъдат уцелени, да кървят и да се свличат на земята. Нещо прелетя във въздуха и пръсна главата на един пазач като презрял пъпеш. Той падна, тялото му потрепери в смъртна агония.

За секунди съществата затрупаха пазачите като рояк мравки. Започна сеч.

Кейла загуби бройката както на загиналите от „Земно ядро“, така и на съществата, които се бяха изсипали от планината. Още няколко минути ехтяха единични изстрели и стърженето на съществата. Човешките писъци, които преобладаваха през първите няколко минути от конфликта, бързо замряха.

Някой успя да се добере до навеса с оборудването. Един ландроувър събори вратата на гаража и пръсна отломки дърво и метал. По зелената му боя и синьото лого на „Земно ядро“ проблясваха светлините на лагера. Едно от съществата застана решително на пътя на автомобила и размята пипала в лудо алено и смъртоносно жълто. Ландроувърът го блъсна и то се размаза на бронята като водна бомбичка, пусната от двайсетия етаж. В ума на Кейла се отпечата образът на лепкава оранжева кръв, макар всъщност да не можеше да определи какъв точно е цветът на ярката светлина на лагерните лампи. Автомобилът тежко зави надясно и се насочи към главния портал. Съществата замятаха камъни. Истинска каменна градушка. Един удари предното стъкло и го пръсна.

Роувърът рязко свърна към резервоара с дизелово гориво, блъсна се в него и насред лагера плиснаха хиляди литри дизел.

Кейла не знаеше откога продължава битката. Из лагера ехтяха изстрели, хората отчаяно се бореха за живота си. Последен човешки писък се извиси в хаоса и стрелбата секна.

Тракането и скърцането на съществата изцяло огласи нощта. Те се движеха свободно из лагера и подпалваха всичко, което можеше да гори, включително разлятото гориво. Нощното небе се озари от пламъци. Съществата събаряха лампите и бутаха стените. Докато атакуваха сградите, алармите една по една замлъкваха и остана само пукотът на пожарите и странните звуци, които издаваха съществата. Целият лагер се озари в оранжево. Кейла гледаше и не вярваше на очите си. Съществата ликуваха. Скупчиха се около пламъците. Продължаваха да пищят като стотици гуми, скърцащи по хлъзгав паваж. Кейла седеше в своето прикритие парализирана, неподвижна.

Представлението обаче съвсем не бе приключило.

От навеса с оборудването се чуха експлозии и автомобилите се подпалиха. Дизелът продължаваше да гори и осветяваше целия лагер. Бяха придошли още стотици същества и се мятаха напред-назад из унищожения лагер. Разсичаха човешки трупове на парчета и заравяха накълцаните останки.

След няколко минути или няколко часа — Кейла бе изгубила представа за времето — пожарите започнаха да стихват. Съществата станаха мудни, може би се бяха уморили, но продължиха делото си. Събориха почернелите бараки и заровиха отломките дълбоко в пясъка.

Първите слънчеви лъчи озариха утринното небе с цвят на нажежен въглен. Съществата тръгнаха към склона като едно цяло. Влачеха мъртъвците си със себе си. Повечето се движеха много бавно, някои бяха толкова омаломощени, че другите трябваше да ги влачат. Изкачиха се по склона и почнаха да влизат в хоризонталната галерия. Когато и последното същество се скри в нея, Кейла насочи вниманието си към лагера.

Но лагер вече нямаше. Кейла свали бинокъла. С невъоръжено око едва можеше да се разбере, че изобщо е имало лагер. С бинокъла можеше да види отломките на няколко сгради, бетонните основи на дизеловия резервоар, покрити с пясък и тук-там парчета метал, които отразяваха сутрешното слънце. Като цяло обаче лагерът просто вече не съществуваше.

Тя се зачуди дали да не се отдалечи още, но знаеше, че чудовищата не са я видели. Това бе очевидно — унищожиха всичко и всички, които им се изпречиха пред очите, но така и не дойдоха за нея. Реши да остане на мястото си. Не я бяха видели и ако излезеха пак, вероятно пак нямаше да я видят.