Скот Сиглър - Земно ядро

Начинът, по който се движеше… Трябваха ѝ няколко секунди, за да го проумее.

Тя нямаше толкова време.

Проблесна платинен нож с формата на полумесец, посече корема ѝ и почти я преряза на две. Тя изпъшка от страх или поне се опита, но бе невъзможно, тъй като диафрагмата ѝ бе отделена от дробовете. Тя се удари в земята, очите ѝ още бяха вперени в ужасното лъскаво разкривено нещо, което я убиваше.

01:43

През бинокъла си Кейла наблюдаваше как един малък метален силует пропълзява от входа на хоризонталната галерия. Приличаше на паяк, но имаше само четири крайника. Тя нагласи фокуса. Какво беше това странно същество? Докато се взираше объркано, от галерията проблеснаха многоцветни светлини.

Паякът се дръпна встрани и ченето на Кейла увисна от изумление, объркване и страх. Странни същества, малко по-големи от човек, изскочиха от входа покрай паяка и се разпръснаха по планината, меките им безгръбначни тела се движеха грациозно, сякаш се разливаха. Не можеше да се каже, че тичаха, понеже думата нямаше да е съвсем точна. Може би повече прилягаше „носеха се“. Стотици същества се изсипаха по склона, бързо и целенасочено, право към лагера. Проблясваха ярко в нощта и осветяваха земята пред себе си гневно и наситено многоцветно. По скалистия варовик и прашния път заиграха оранжеви, червени и жълти отблясъци.

Приличаха на плътна светеща медицинска топка с пипала. Три отдолу се движеха като крака, а три отгоре приличаха досущ на ръце. Горните пипала — ръцете, държаха дълги, странно закривени метален предмети, очевидно някакви ножове.

Тя онемя. Всъщност направо не можеше да мисли, докато ги наблюдаваше как удариха лагера като приливна вълна. Първият пазач едва успя да ги види и изстреля само един откос. В следващия миг те бяха върху него, кълцаха, сечаха и разкъсваха.

Изстрелите му предупредиха останалите пазачи и единият пусна централната аларма. Всички лампи в лагера светнаха отведнъж, зави сирена. Другите пазачи побягнаха с оръжия в ръце към мястото, откъдето се бяха чули изстрелите.

Пазачът, който бе пуснал алармата, зави иззад лабораторията точно когато четири от лъскавите диплещи се същества стигнаха сградата. Той се вторачи в тях и замръзна. Движеха се толкова бързо, че дори не успя да стреля. Нароиха се отгоре му като пирани и го скриха от погледа ѝ. Във въздуха се разхвърчаха части от тялото му, пръски кръв оплискаха в яркочервено белите стени.

01:45

От позицията си на главния портал Чо в ужас наблюдаваше как отвратителните лъскави същества насичат Франк Хъчинс на парчета и как кръвта му оплисква белите стени на лабораторията.

„Демоните на Джесъп — помисли той толкова ясно, че чак му се стори странно предвид безумието, което танцуваше пред очите му. — В крайна, сметка не е бил луд — те съществуват“.

Главният портал бе най-отдалечената точка на лагера от мината. Чо се бе скрил зад един голям камък и потръпваше от начина, по който съществата осветяваха нощта и пулсираха като някакви извратени лигави коледни лампички. От начина, по който се движеха, като река, сякаш нямаха кости; не приличаха на нито едно същество, което бе виждал, като се изключи може би медузата или голия охлюв.

Сирената виеше. Чо чакаше и се надяваше да се случи някакво чудо и Франк да излезе жив изпод ужасния куп демони. Кръвта се лееше. Чо гледаше в нямо страхопочитание как един от краката на Франк тупна на пясъка.

„Господи! Франк!“

Натисна спусъка. Демоните се загърчиха в смъртни мъки, западаха на безжизнени купчини.

Стотици същества вилнееха из лагера. Странният конфликт вече бе приключил. Кратката схватка на Чо свърши бързо. Той се обърна и побягна през портала към пътя по склона.

Няколко проблясъка в червено, жълто и оранжево му подсказаха, че зад него има нещо. Хвърли поглед през рамо, без да спира, но не можа да види добре.

Обърна се и затича обратно, стреляше с автомата. С крясък изпразни целия пълнител в блестящото същество, но то продължаваше към него. Изстреля лъскавото си пипало и нещо метално профуча във въздуха. Чо се наведе, но усети режеща болка в рамото.

Автоматът му бе празен. Спусъкът щракаше безполезно. Съществото напредваше, бе само на три метра от него. Чо извади 45-калибровия си пистолет с перлена дръжка и натисна спусъка три пъти — изстреля целия пълнител. Уцели с всичките куршуми. Каквото и да бе това същество, то се свлече в безжизнена купчина на песъчливата земя и светлината му изгасна. Остана само безгръбначно сиво тяло. Той се обърна и побягна още преди съществото да спре да потрепва.