Скот Сиглър - Земно ядро

Част от Мак искаше да подкрепи Фриц и да настоява да останат и да продължат търсенето на Янсон. Друга, много по-силна част от него, искаше да се пръждоса оттук. Тук не бе възможно да живее нещо. А дори да бе възможно, той се съмняваше, че ще прилича на паяк.

Половинметрови лъскави паяци!

Така че Мак нареди на хората си да тръгват обратно към пещерата.

Вървяха доста по-бързо, отколкото бяха дошли.

00:34

Докато О’Дойл раздаваше заповеди, Вероника и Санджи вървяха в другия край на Пещерата с рисунките, а изуменият Лашон се влачеше след тях.

— Нека изясним нещо — каза Лашон с дълбокия си баритон. — Искате да кажете, че тази зала е един голям учебник?

— Така мисля — отвърна Вероника и се огледа, учуди се защо не го бе забелязала веднага. Релефи с размери 25 на 25 сантиметра покриваха по-голямата част от Пещерата с рисунките. Подредени в редици, хиляди релефи с перфектни илюстрации покриваха стените. Хвойна ето тук. Туземец с копие там. Кактус. Скакалци. Богове с пипала. Планини. Вълк. Лък. Летящи стрели. Всичко, което вероятно бе представлявало част от битието в този район, бе изобразено на едно или друго място по стените.

— Боже мой! — възкликна Санджи. — Това изобщо не е религия. Това е класна стая!

— Така изглежда — отвърна Вероника. — В края на краищата сме много навътре в планината и можем само да предполагаме, че тази култура по някакъв начин е съществувала тук. Знаем, че посещенията им на повърхността са били ограничени — някои от тях вероятно никога не са излизали на повърхността. Може би са използвали тези релефи, за да учат децата си как изглеждат нещата горе.

— Но как са живели тук? — попита Санджи. — Тук е 80 градуса по Целзий. Издържаме на тази температура само благодарение на кул-стюмите. Да не искаш да кажеш, че хората са живели тук долу целия си живот?

— Може климатът да е бил различен — отвърна Вероника. — Може преди хиляда години изобщо да не е било толкова горещо. Възможно е да са имали някакъв генетичен начин да се справят с температурата — или пък чрез храненето? Ескимосите ядат толкова много китова мас, че огромният процент мазнини в тялото им помага да понасят много ниски температури. Може чалтелианците да са имали подобна стратегия на адаптиране.

— Ако е било чрез храненето, какво изобщо са яли? — попита Санджи. — Трябва да е било нещо невиждано. Ако е било генетично, би трябвало да са коренно различни от всяко човешко същество, но е възможно да са мутирали по някакъв начин, което би им позволило да понасят толкова високи температури. Съмнявам се, но въпреки това е възможно. Такава мутация би им позволила да експлоатират тази ниша от околната среда.

Вероника гледаше релефите. Картините започваха да придобиват форма в ума ѝ и да ѝ се изясняват повече неща.

— Изглежда, четат отляво надясно и отдолу нагоре. — Тя докосна една плочка, на която бе изобразен пипалат бог. Пръстите ѝ хвърлиха странни сенки на светлината на лампата от каската ѝ и пипалатият бог се изви, сякаш беше жив.

— Мисля, че четат чрез групиране — каза Санджи. — Така както ние използваме изречения, за да предадем една идея, те използват групи.

— Какво искаш да кажеш?

— Виждаш ли тази малка схематична линия около тези четири картини? — попита Санджи и посочи стената. Очите на Вероника се разшириха, когато видя множеството схематични линии, които свързваха кутийките в различни групи.

— А, видя значи — каза Санджи с усмивка. — Тези групирани картини разказват сложна историйка. Погледни първата картина. — Той посочи един пипалат бог, който стоеше на входа на пещера. — Виждаш ли облаците? Винаги, когато искат да изобразят повърхността, слагат облаци. А сега погледни следващата. — Той посочи един релеф вляво, прекрасна изработка на туземец с изпъкнали мускули и копие. Вероника проследи следващата група вляво — туземецът промушваше пипалатия бог с копието си. Следващата картина силно я смути. Три пипалати бога държаха характерните ножове с форма на полумесец и насичаха туземеца.

— Изглежда, са гадни копелета — каза Лашон.

Вероника разсеяно потърка брадичка.

— Значи тази история разказва какво се случва, ако се опълчиш на пипалатия бог.

Тримата насочиха лампите си към предпоследната картина. Виждаха се всички детайли: летяща във въздуха отсечена ръка, пипалатите богове, които размахваха ножовете, изражението на ужас и болка на лицето на туземеца. Последната плочка изобразяваше как пипалатите богове заравят останките на туземеца. Вероника се почувства така, сякаш някой я е ударил в стомаха.