Скот Сиглър - Земно ядро

— Какво мислите, доктор Рийвс? — попита Конъл.

— Не знам — каза тихо Вероника, сякаш се намираше в църква. — Виждала съм рисунки в Серо Чалтел, но нищо подобно на това. Нямаше как да слезем на такава дълбочина без помощта на кул-стюмите. Нищо не разбирам. Не знам как е възможно някой да оцелее в тази жега достатъчно дълго, за да създаде всичко това.

Стояха рамо до рамо и се взираха със страхопочитание в ярко оцветените рисунки и резби, който покриваха всеки сантиметър от каменните стени.

00:27

Вероника Рийвс бе изпаднала в блаженство.

В Серо Чалтел рисунките бяха разпръснати, толкова далеч една от друга в безкрайните тунели, че откриването на всяка бе като намиране на загубено съкровище. С всяка рисунка тя започваше да разбира по-добре писмеността на чалтелианците. Бе убедена, че са имали писменост — не просто пиктограми, а истински думи. Когато работниците в Серо Чалтел откриваха нова безценна рисунка, Вероника бързаше да я види; като всеки път се надяваше, че ще се окаже чалтелианският розетски камък.

Тук, под планината Уа-Уа, нещата стояха различно. Стените бяха изпълнени с невероятен брой рисунки и релефи. Всеки квадратен сантиметър от пода до 3,5 метра височина бе покрит с изображения не веднъж, а два пъти. Първите представляваха култивирани и систематизирани релефи. Вторите бяха диви, многоцветни, примитивни рисунки, които приличаха на графити и покриваха релефите. Комбинацията от двете пораждаше хаотично, поразително усещане.

— Това е изумително — прошепна благоговейно Санджи.

Релефите демонстрираха майсторство в каменоделството, което надхвърляше въображението. Преобладаваха квадратни изображения с дължина двайсет и пет сантиметра, изпълнени със символи. Заоблените краища и идеалните извивки доказваха способностите на отдавна мъртвите майстори.

Някои изображения лесно можеха да бъдат разпознати — хвойна, планини, животни. Те илюстрираха сцени от пустошта над тях. Други образи бяха непознати, а значението им — изгубено. Вероника се усмихна на едно изображение, на която ясно се виждаше планината Уа-Уа отдалеч. Релефът бе най-големият в пещерата, с ширина три метра и височина два и половина. Бе фотореалистичен образ на планинския връх, който се намираше над тях. Майсторството бе феноменално. Планината бе издълбана перфектно и имаше характерни белези, по които можеше да се разпознае. Тази подробна и фина резба сигурно бе отнела десетилетия.

Макар качеството на резбата да бе умопомрачително, рисунките приличаха на кроманьонски пещерни драсканици — съвсем примитивни. И бяха съвсем запазени от сухия горещ въздух в пещерата. Ярките крещящи цветове разкриваха най-различни непознати фигури — вероятно изобразяваха митовете и религиозните символи на чалтелианците.

— Защо са покрили такива прекрасни релефи с толкова груби рисунки? — попита Санджи.

От разликата в качеството на релефите и рисунките Вероника вече бе стигнала до заключение.

— Рисунките са съвсем варварски — каза тя. — Сякаш е имало поне две отделни култури. Едната е добила страхотни умения в каменоделството, а другата, която се е появила по-късно, е имала само основни умения.

— Но некачествените изображения са отгоре — каза Санджи. — Рисунките са правени върху резбата. Нали би трябвало културата да се развива с течение на времето?

— Моето предположение е, че чалтелианската култура е била надвита от варварите — каза Вероника. — Възможно е и това, което считам за чалтелианска култура, всъщност да са били самите варвари, а друга, по-древна култура да е изсякла релефите.

— Значи рисунките са един вид обезобразяване?

— Не знам — отвърна Вероника. — Виждам много повтарящи се символи, както в резбата, така и в рисунките. Ако това са отделни култури, те все пак са сходни. Възможно е втората култура да е обединила елементи от предшественика си.

— Не виждам никакви повторения. — Санджи се бе въодушевил като ученик. — Покажи ми ги.

— Погледни тук — каза Вероника. — Виждаш ли този релеф на закръглено същество с пипала? Очевидно е някакъв бог или символ на божество. Ако се огледаш, ще го видиш навсякъде.

На лицето на Санджи се изписа разбиране.

— О, да! Виждал съм това изображение и на други места в пещерите. Щурам се насам-натам като глупав турист, но съм го виждал.

— Отстъпи няколко крачки назад до мен — каза Вероника. Отстъпиха назад, с лице към стената. Пред погледа им започна да изплува по-голямо изображение. Беше голямо, почти пет метра високо и малко по-широко. Плътни черни контури очертаваха фигури в яркочервено, оранжево и жълто.