Скот Сиглър - Земно ядро

— Затова — продължи той — смятам да ви подкупя. „Земно ядро“ ще покрие всичките ви разходи за проучвания тук и ще ви предостави необходимото оборудване. Освен това, в случай че открием нещо необичайно при изкопните работи, незабавно ще ви съобщим. Предлагам ви това, като в замяна ще ви помоля да не водите външни хора.

Вероника се изправи ядосано, готова да се нахвърли върху него. Той спря избухването ѝ с умолителен поглед.

— Моля ви, доктор Рийвс, чуйте ме. Сигурен съм, че изкопни работи от такова естество изискват голям екип, но трябва да спазвам мерки за сигурност. Ще се погрижа да разполагате с достатъчно на брой хора, но не можем да допуснем външни лица. Заявили сме, че търсим въглища, но на практика търсим платина. Не можем да си позволим да привличаме вниманието. За да избегнем това и за да ви убедим да мълчите, ще имате пълен достъп до нашите проучвания. Това не само ще улесни работата ви, но и ще знаете всичко, което знаем и ние. Няма да крием нищо от вас. Освен това сме разработили някои технологии, които ни дават наистина големи предимства в сравнение с познатите досега. Моля ви единствено да разгледате съоръженията и оборудването, които ви предлагам.

Вероника изглеждаше скептично настроена, но явно бе събудил интереса ѝ. Конъл знаеше, че повечето археолози работят с нищожен бюджет и често изостават с години от технологиите в частния сектор. А той ѝ предлагаше най-новите технологии и неограничени средства.

— Последното условие от сделката е и двамата да не напускате лагера поне седем дни. Не сте затворници, но не можете да си тръгнете по-рано. Освен това ще се наложи да следим изходящите ви обаждания. След седем дни можем отново да обсъдим дали искате да напуснете лагера.

Вероника погледна Санджи. Той сви рамене. Тя отново се обърна към Конъл.

— Ще разгледаме оборудването ви, но не обещавам нищо. А ако се съгласим със сделката ви, в което силно се съмнявам, ще трябва да е писмено.

— Разбира се, доктор Рийвс.

— Наричайте ме Вероника.

— Един момент — каза Конъл. — Държим всички коли заключени в гаража и ако решите да приемете предложението ми, колата ви ще остане там. Никой не излиза без мое разрешение.

След половин час обиколка из лабораторията и преглед на оборудването на Ангъс Вероника с готовност прие споразумението. Конъл си отдъхна. Беше си спечелил поне още седмица спокойствие. Мак притискаше всички да работят и имаше три смени. В най-добрия случай щяха да стигнат до тунелите след три дни, а до Плътната маса — след четири.

Конъл беше близо. Нямаше да позволи на никой да го спре.

Берта Либранд седеше на хладно в столовата, забила нос в пепси-колата си. Срещу нея О’Дойл се взираше в масата и си играеше със своята. Смяната им току-що бе приключила ѝ ако се изключеха двама от охраната, бяха сами. Нямаше да търпи това, не и след като оная руса кучка си го заслужаваше.

Либранд заговори раздразнено:

— Ако ще ме мъмрите за това как се справих с нарушителите, можехте да го направите още там, на място. Не е нужно да ме щадите, сър.

— Не! Съвсем не — каза О’Дойл. Аз… исках да те поздравя за това. Хареса ми как най-напред обезвреди дебелака, а после задържа жената. Неутрализира очевидния първоизточник на опасност. Наистина добра работа.

— Благодаря — каза тя предпазливо, загледана в избледнялата татуировка на орел на лявата ръка на О’Дойл. Една по-ярка татуировка красеше издутия бицепс на дясната му ръка. Ръкавът на синята му униформена риза почти я закриваше. Либранд си помисли, че прилича на синьо знаме с хоризонтална бяла лента — вероятно аржентинското знаме, но не бе сигурна.

— Ами… ако не сте ядосан, тогава за какво е всичко това?

О’Дойл прочисти гърлото си.

— Аз… ъ-ъ-ъ… не знам. Ти работиш в компанията само от два месеца. Помислих, че можем да си поприказваме. Нали знаеш, да споделим малко бойни приключения.

— Бойни приключения? Не съм много запалена по тези работи. Не ме бива в тези приказки между бойци.

О’Дойл се размърда на стола си, не смееше да я погледне.

Тя не го познаваше добре, но имаше достатъчно опит, за да усети промяната в поведението му. Бе наета в „Земно ядро“ през март като охрана в една мина в северната част Калифорния. Заплатата бе мизерна, но това бе всичко, което можеше да получи. Около месец след като бе започнала работа, началникът ѝ се обади да си стегне чантата. Чантата — в единствено число. Компютърната справка в „Земно ядро“ бе показала, че тя има опит във военни действия в пустинята и дни по-късно тя вече помагаше да се построи лагер в планината Уа-Уа. Опита си в пустинята бе получила в Афганистан.