Скот Сиглър - Земно ядро

Погледна я в очите.

— Не сме намирали нищо такова.

Санджи най-накрая проговори:

— Сони Макгинес го намери в архивите на университета „Бригам Йънг“ — каза той, бузите му се поклащаха на всяка сричка. — Занесъл го е на Хектор Родригес, който е професор в университета. Професор Родригес се свърза с мен, а аз се свързах с доктор Рийвс, която е главен експерт в тази област.

Конъл закипя вътрешно. Това копеле Сони трябваше да си затваря устата. Конъл се бе опитал да избегне точно такова оплескване на нещата, като изпрати Чо.

— Този нож е от изключително значение — каза Вероника и измъкна втори кожен вързоп с нож от джоба на другия си крачол. — Както и този.

Два трийсетсантиметрови ножа! Щеше да убие О’Дойл. Рийвс като нищо можеше да вкара гаубица в чорапа си, ако хората му обискираха по този начин. Конъл постави ножовете един до друг. Изглеждаха еднакви.

— Открих втория в Серо Чалтел, в Аржентина. Работя там през последните седем години по археологически разкопки. Ножът е от изгубен град; който може би е господствал в района на Огнена земя преди девет хиляди години. Сам виждате колко еднакви са ножовете. Има само две логични заключения. Първото е, че преди седем хиляди и петстотин години някой е донесъл този нож от Серо Чалтел в Юта, което прави единайсет хиляди километра по права линия. Ножът е престоял в тунела няколко хилядолетия и един студент по геология го е открил. Второто заключение е по-логично и по-трудно за вярване. В тази планина има подземен град, който принадлежи на същата култура, която открихме в Серо Чалтел. Ако се съди по въглеродния анализ за възрастта на тези два ножа, както и от идентичната им изработка, двата града са част от една и съща култура. Царство, което се простира на два континента и е най-голямата древна империя в историята.

Очите на Вероника блестяха от вълнение, гласът ѝ трепереше. Конъл внезапно се почувства привлечен от нея, но бързо се отърси от това и погледна снимката на жена си.

— Ако тук има подземен град, в планината трябва да има тунели — продължи Вероника. — Много тунели. Открихте ли тунели, Къркланд?

— Моля, наричайте ме Конъл. Аз…

Телефонът иззвъня. Конъл се усмихна извинително и вдигна.

— Къркланд слуша.

— Здравей, скъпи — каза Барбара Йекли. Фактът, че бе отделила време да му се обади, означаваше, че нещата са сериозни. — Добри и лоши новини. Добрата новина е, че проверката показа, че наистина работят в тези университети.

Конъл въздъхна облекчено. Вероника и Санджи не бяха лъжци, което в добрия случай означаваше, че наличието на платина още е в тайна. Поне засега.

— А лошата?

— Рийвс е голямо име. Предполагам, че не четеш „Нешънъл Джеографик“, но работата ѝ бе отразена на корицата на списанието преди три години. Показваха я по Пи Би Ес и по „Дискавъри“, както и във всички големи научни списания. Тази жена може много да нажежи обстановката, ако сметне, че проваляме важно откритие. Успяла е да затвори мина в района на Огнена земя чрез политически натиск.

През ума на Конъл минаха всякакви варианти. Рийвс бе способна да изпълни заканите си. Това променяше всичко. Той просто не можеше да ѝ позволи да се свърже с пресата.

— Благодаря, Барбара — бързо каза Конъл и затвори. Погледна Рийвс: на лицето ѝ сияеше надменна победоносна усмивка.

— Надявам се, че получихте добри новини?

Тази жена все повече го дразнеше. Конъл мразеше да губи. Но тя държеше по-голям коз. Трябваше да я задържи в лагера. Имаше само два начина да го направи, но отвличането бе мръсна работа и той не би паднал толкова ниско.

„Кое ти е слабото място, доктор Рийвс? Какво ще те накара да играеш по правилата?“

— Доктор Рийвс, доктор Хаак — каза Конъл и премина на усмивка и топла интонация. — Изправен съм пред известно затруднение. „Земно ядро“ не иска да поврежда обект с такова значение, но имаме известни финансови задължения към акционерите, да не говорим за времето и средствата, които вече сме вложили тук.

Усмивката на Вероника стана подигравателна. Тя очевидно бе чувала тези доводи и преди. Сърцераздирателните приказки за финансови проблеми от страна на една от най-богатите компании в света нямаше да я убедят. Санджи си седеше кротко и наблюдаваше мисловното им надиграване. Конъл реши да опита директен подход.

— Не можем да спрем изкопните работи, но ако трябва да съм честен, не бихме искали лошата публичност, която можете да ни докарате. Знам, че можете да ни спрете, поне за известно време. И няма да ви лъжа — всъщност изобщо не ме интересува изгубената ви цивилизация и изгубеният ви град. Интересува ме единствено мината. — Видя как изражението ѝ се промени. Изглеждаше изненадана от открития му подход.