Скот Сиглър - Земно ядро

Рийвс и Хаак може наистина да бяха професори, но докато не го докажеха, за Конъл си оставаха шпиони.

— Тук съм, защото разкопавате място от голямо значение за археологията — каза Вероника. — Искам да спрете с изкопните работи, докато не разберем какво има долу.

Резките ѝ думи изненадаха Конъл.

— Боя се, че това е невъзможно, доктор Рийвс. Имаме доста кратък срок.

— Вие не разбирате — каза Вероника настойчиво. — Тук някъде има подземен град, вероятно голям комплекс от тунели. Това може би е една от най-ранните човешки цивилизации.

Откъде можеше да е разбрала за тунелите? Възможно ли бе да е изтекла информация? В такъв случай Конъл бе изправен пред много сериозни проблеми. Усети как гневът му се надига. Външно не даде признаци на избухване, но това продиктува действията му.

— Доктор Рийвс, вече ви казах, че това е частна собственост — каза Конъл. — Ще си тръгнете заедно с приятеля си още сега. Ако се налага, ще накарам господин О’Дойл да ви задържи, докато дойде полицията, но ви предупреждавам, че това може да отнеме цял ден.

— Вижте, Къркланд — тихо каза Вероника, а очите ѝ ядосано се присвиха. — Аз съм член на Националното географско дружество и разполагам с възможности, от които малката ви корпоративна главица ще се замае. До шест часа мога да говоря по телефона с губернатора на Юта. — Ще му кажа, че съзнателно ограбвате национално богатство. След това ще уведомя пресата за това оскверняване на земята. Щом губернаторът разбере, че е замесена и пресата, е повече от сигурно, че ще ви подгони веднага. После ще накарам адвокатите на Националното географско дружество да се позоват на всякакви възможни заповеди и запрещения, които могат да измислят, за да ви спрат. Справяли са се с такива като вас хиляди пъти. След десет часа репортерите ще залеят това място и уютното ви скривалище ще тръгне в националния ефир. Разбирате, че губернаторът може да забави операцията ви, и то веднага, нали? Естествено, че разбирате, това ви е работата. След четиринайсет часа.

— Достатъчно — прекъсна я Конъл. Тази се оказваше нещо повече от това, за което я бе сметнал. Ако можеше да направи и половината от нещата, за които говореше, можеше да забави операцията със седмици. А той не разполагаше с това време. Ако се разнесяха слухове, щеше да има безкрайно много усложнения. Той се усмихна, като този път не търсеше ефект — просто реагира спонтанно. Рядко се сблъскваше с хора, които можеха да го спрат.

— Това е напълно достатъчно, доктор Рийвс — каза Конъл. — Ако бъдете така любезни да дойдете с доктор Хаак в моя офис, можем да обсъдим нещата.

Вероника му прати победоносна усмивка.

— Ами, благодаря, господин Къркланд — каза тя. — Точно това всъщност исках.

Щом гостите му влязоха, в офиса, Конъл веднага провери дали не го лъжат. Обади се в офиса на „Земно ядро“ в Детройт и накара служителите да се свържат с университетите, после затвори и зачака потвърждение.

— Не ни ли вярвате, Къркланд? — попита Вероника.

— Да, не ви вярвам. Не го приемайте лично. Не вярвам на никого.

Вероника опря лакти на бюрото, наведе се напред и го прониза с поглед. Конъл забеляза, че огромният доктор Хаак просто си седи на стола и се наслаждава на хлада от климатика. Бе поставил на разцепената си устна носна кърпичка, но не се оплакваше. Изглежда, се задоволяваше с това доктор Рийвс да води разговора.

— Сигурно сте открили нещо наистина голямо, за да ви гони такава параноя — каза Вероника. — Мисля, че онзи вашият огромен пазач бе готов да стреля по нас.

— Да — отговори Конъл. — И още е готов. Но това, което става тук, не е ваша работа, доктор Рийвс…

Тя махна с ръка и го прекъсна.

— Не искам да знам и не ме интересува, Къркланд. Това, което ме интересува, е, че този район може да се окаже жизненоважен за историята на човечеството. Минната ви дейност може да разруши артефакти, които могат да преобразят начина, по който възприемаме себе си.

И извади от джоба на крачола си плосък кожен вързоп. Сложи го на бюрото и го разви. Конъл явно трябваше да поговори сериозно с О’Дойл. Да се позволява на посетителите да внасят трийсетсантиметрови ножове в офиса му не говореше добре за мерките за сигурност.

— Това е открито тук — каза Вероника и махна към планината, която се виждаше от лагера.

Конъл внимателно вдигна ножа и се изненада от тежестта му. Бе твърде тежък, за да е стоманен. Теглото и фактът, че тя се опитваше да спре разкопките, веднага му подсказаха, че ножът е платинен. Той го огледа, прокара пръст през странния пръстен в средата на ножа и изпробва острието с палеца си. Бе невероятно остър. В гърдите му се надигна тягостно чувство, когато разпозна в него същия нож, за който Сони бе писал в доклада за проучването на планината Уа-Уа.