Скот Сиглър - Земно ядро

И двамата ѝ родители, както и тя самата, бяха единствени деца. Когато загинаха в самолетната катастрофа, тя се оказа сама — без лели, чичовци, баби и дядовци. Но имаше Санджи.

Баща ѝ, който също бе биолог, работеше със Санджи от години. И двамата бяха преподаватели в университета „Бригам Йънг“ и доколкото тя си спомняше, Санджи бе част от семейството във всяко отношение. В завещанието си родителите ѝ го бяха посочили за неин законен настойник — отговорност, която за него беше чест. Това бе приятелски дълг, за който той милееше повече, отколкото за живота си. На нея често ѝ се искаше да бе опознала родителите си. Искаше ѝ се да разбере що за хора са били, за да се доверяват до такава степен на приятелите си.

Санджи се оказа най-добрият баща, който едно малко момиченце можеше да си пожелае. Тъй като нямаше собствено семейство, той я обичаше безумно. Тя израсна обградена с обич и грижи, насърчавана във всичко, с което се захващаше, и във всяка мечта, която преследваше. Той настоя тя да учи в Мичиганския университет. С професорската си заплата намираше средства да я изпраща навсякъде, където го изискваха проучванията ѝ: на полуостров Юкатан, в киргизките степи, в планината Тавър. Дори когато тя пожела да отиде в Аржентина, за да търси платинените ножове по стръмните, обрасли с джунгли склонове на Андите, той я подкрепи с цялото си сърце. Насърчи я с ясното съзнание, че ще я вижда рядко, ако изобщо я вижда.

А сега отново беше до нея и ѝ помагаше да преследва същите тези ножове, но на собствена територия. Тя едва повярва, когато ѝ се обади. Но когато изтощена от пътуването пристигна в „Бригам Йънг“ и хвана ножа от Юта, веднага разбра, че няма измама, грешка или уловка.

Културата на Серо Чалтел заемаше уникално място в човешката история. Уникално, докато не откриха ножа в Юта, напомни си тя. Цивилизация, изгубена преди повече от девет хилядолетия. Скрит град, изграден във вътрешността на една планина, град, който по нейните оценки в разцвета си бе побирал десет хиляди жители.

Тя бе открила тази култура, докато изследваше останки от древно селище, чиято история разказваше за брутално клане. Мъже, жени и деца бяха изклани и заровени с повечето си вещи.

Дрехите, инструментите, посудата и дори храната — всичко, което притежаваха, изглеждаше заровено до тях. Сякаш нашествениците презираха и най-малката следа от своите жертви. Точно тази мистерия плени въображението ѝ. Какъв мотив би имал този враг да е толкова брутален, толкова радикален ? Най-вероятно религиозен — но тя още не можеше да каже със сигурност.

Гробницата себе съхранила с хилядолетия, докато селцето не се бе открило благодарение на ерозията. Вероника и екипът ѝ направиха разкопки на мястото и постепенно сглобиха уликите от клането преди 7500 години.

Оръдията на унищожението бяха очевидни — платинени ножове с великолепна изработка. Първоначално откриха само две малки краища на остриета, които се бяха счупили в костите на древните жертви. Дори от малките фрагменти Вероника разбра, че ножовете представляват нещо много необичайно. Бяха технологична мистерия, култура, която силно се бе развила в металургията, докато останалите племена в Южна Америка използваха кремък и подострени пръти. От мига, в който видя остриетата, Вероника бе запленена. От такива малки открития се градяха кариери. Легендарни кариери.

Прекара две години в приспособяване към заобикалящата я култура на рядко населения Серо Чалтел: изучаваше планинците и търсеше следи; Постепенно местните хора приеха присъствието ѝ. След две години и един месец получи подарък — нож, който не беше счупен. Точно тогава мистерията стана наистина интересна.

Въглеродният анализ на остатъците от въжето, което бе прикрепено към центъра на ножа, показа, че възрастта му е осем хиляди години. Ножът свидетелстваше за металообработване, което бе нещо нечувано около 6000 пр.н.е. Изработката можеше да съперничи на тази на оръжейните майстори от Европа или феодална Япония. Тези култури обаче бяха разцъфтели хиляди години след клането в селището. Ножовете с форма на полумесец свидетелстваха за хора, които далеч бяха изпреварили времето си.

На километър и половина от мястото на клането, нагоре по склона на Серо Чалтел, познат и под името връх Фитцрой, имаше поредица пещери. Ножовете с форма на полумесеци бяха открити в тях. Местните ѝ казаха, че планината е прокълната и само най-смелите и безразсъдни младежи се катерят по горещите ѝ склонове. Вероника, разбира се, не обръщаше внимание на такива митове, но внимателно ги документираше за бъдещи справки. Изкатери се сама в планината и влезе в пещерите и в историята. На двайсет и пет години бе открила древна загадка, която я изстреля към славата.