Скот Сиглър - Земно ядро

— Не ръководиш ти, аз ръководя — каза Конъл и стовари юмрук върху бюрото. — Срок от цяла седмица е неприемлив. Искам да приключите за три дни. Тази операция вече силно надхвърли бюджета и трябва да разберем какво има там долу.

— Някой ще пострада! — каза Мак и внезапно се изправи и се наведе напред с юмруци върху бюрото. — Много добре знаеш, че това е опасна работа.

— И аз го знам, и ти, и работниците също — отговори Конъл и махна към мината. — Знаят какво правят и точно затова им плащаме двойни надници. Ако не могат да се справят с работата или ако пострадат, това изобщо не е мой проблем. Значи така: искам да стигнете до този тунел за три дни. Съветвам те да си размърдаш задника и да накараш работниците да действат по-усърдно.

Мак го изгледа твърдо. Свитите му юмруци бяха покрити с драскотини и белези. Яростта на лицето му пушеше като парен локомотив.

— Хората са прави за тебе — тихо каза той. — Ти наистина си безсърдечен тиранин. — Обърна се, изхвърча навън и силно затръшна вратата.

Във внезапно настъпилата тишина Конъл усети тежестта на думите на Мак. Може би наистина притискаше хората прекалено.

Може би.

Уморено разтърка очи. Успяваше да дремне само по три часа на ден. Спеше на походно легло в офиса си, далеч от бараките, далеч от всички в лагера. Дори се хранеше в офиса, далеч от смеха, който изпълваше столовата. Останал сам, се препъваше, към леглото към два-три през нощта. Понякога сънуваше Кори. Понякога не. И в двата случая рядко спеше добре.

Телефонът иззвъня.

— Къркланд слуша.

— Господин Къркланд, О’Дойл се обажда. На предния портал съм. Трябва да дойдете незабавно, сър.

— Какво става?

— Имаме посетители.

Конъл тръшна слушалката. Кипеше от раздразнение, докато излизаше от хладния офис в жежкия следобед. Веднага започна да се поти като блудница в църква. Видя зеления джип и охраната в отсрещната част на лагера, точно до главния портал. Малка групичка работници се бе скупчила да види какво става. Той забърза натам.

Берта Либранд бе сграбчила една гърчеща се жена в силна хватка. В пясъка се въргаляше овехтяла сламена шапка. Жената бе вързала косата си на опашка, но отвсякъде стърчаха руси кичури.

Другият нарушител, възпълен мъж, лежеше по лице върху капака на една тойота, а ръцете му бяха закопчани с белезници на гърба. Бе едър почти колкото О’Дойл, но пълен и безформен. О’Дойл наблюдаваше ставащото със загрижена усмивка, пистолетът му небрежно сочеше надолу.

— Какво става тук, господин О’Дойл? — попита Конъл.

Вместо него отговори Либранд:

— Тези хора се опитаха да нарушат границата, господин Къркланд. Казах им да почакат, но те настояха да влязат. Задържах ги, докато ви уведомим.

— Вие ли отговаряте за това място? — извика русокосата. Конъл погледна лицето ѝ. Красиво, но сгърчено от ярост.

— Да, госпожо. Казвам се Конъл Къркланд.

— Тогава кажете на тази кучка да ни пусне веднага! Че такъв съдебен процес ще ви спретна…

Либранд затегна хватката си.

— Само се успокойте, госпожо. Ще изясним всичко.

Конъл изгледа продължително русата пленница, преди да проговори:

— Ако госпожица Либранд ви пусне, бихте ли се държали като добри гости, без да ходите никъде без наше разрешение?

Жената го погледна с омраза и безсилие. Очевидно бе свикнала тя да командва и хората да правят това, което иска от тях.

— Да — отговори тя и смекчи тона си, отстъпи с недоволна гримаса пред авторитета на Конъл. — Ще уважим правото ви на собственост. Просто исках да се видя с отговорника тук.

— Пусни ги — каза Конъл. Либранд освободи жената, след това внимателно отключи белезниците на мъжа и му помогна да се изправи. Конъл забеляза струйка кръв в ъгълчето на устата му. О’Дойл мълчаливо прибра беретата си в кобура и подаде на Конъл ключовете от колата на Санджи.

— Приемете моите извинения за това посрещане — каза Конъл. — Сигурен съм обаче, че госпожица Либранд съвсем ясно ви е помолила да спрете. Това е частна собственост. А сега мога ли да ви попитам какво търсите тук?

— Аз съм доктор Вероника Рийвс, а това е моят сътрудник доктор Санджи Хаак — хладно каза Вероника, приглади дрехите си и се наведе, за да вдигне шапката си. — Работя в Мичиганския университет, а доктор Хаак е от университета „Бригам Йънг“.

Титлите им изненадаха Конъл, но той още не им вярваше напълно. Ако други минни компании знаеха колко средства е вложила „Земно ядро“ в тази операция, биха направили всичко, за да разберат какво става. Конъл на два пъти бе използвал Кейла по този непочтен начин и я бе изпращал при конкурентни компании, за да научи колкото се може повече. За нещастие втория път тя бе натикала един служител на „Критъндин Майнс“ в инвалидна количка — завинаги.