Дин Кунц - Студен огън

Ядосана, Холи тръгна след мъжа, който я блъсна, готова да му се скара. Но преди да достигне пешеходната пътека, иззад хълма като куршум от гигантска карабина изхвръкна сиво-червен пикал. Тя замръзна на бордюра.

Писъкът на двигателя бе като магическо заклинание, което забавяше реката на времето и като че разтягаше всяка секунда в минута. От бордюра тя видя как непознатият дръпва детето от пътя на камионетката, извършвайки спасителната операция с такава невероятна пъргавост и грация, сякаш изпълняваше насред улицата някакъв налудничав балет със забавени движения. Видя как бронята закачи левия му крак и с ужас се загледа в обувката, която изхвръкна във въздуха. В периферното си зрение улови мъжа и момченцето, които се търколиха в канавката; пикапа, който свърна рязко наляво; стреснатата придружителка, която изпусна гребловидния знак „Stop“; после пикапа, който рикошира в паркирана отсреща кола, мъжа и момченцето, които се удариха в бордюра и спряха да се търкалят; отново пикала, който се катурва настрани и се пързаля надолу по улицата сред каскади от жълти и сини искри — но през цялото това време вниманието й беше съсредоточено предимно върху изхвръкналата обувка, която се очертаваше на фона на синьото небе и вися в зенита на полета си като че цял час, а после бавно, бавно се спусна обратно. Не можеше да отдели поглед от нея, стоеше като хипнотизирана, защото я изпълваше злокобното чувство, че откъснато от глезена, стъпалото все още е в обувката, от него стърчат натрошени кости и се развяват раздрани артерии и вени. Тя падаше все по-надолу, надолу, надолу към нея и Холи усети как дълбоко в гърлото й се надига писък.

Надолу… надол…

Опърпаната обувка — маратонка „Рийбок“ — шльопна в канавката пред краката й и тя сведе очи, точно както винаги се взираше право в лицето на чудовището в кошмарите, неспособна или безсилна да се извърне встрани, еднакво отвратена и притеглена от немислимото. Обувката беше прязна. Вътре нямаше отсечен крак. Нямаше дори кръв.

Преглътна сподавения писък. В гърлото си усети бълвоч и преглътна и него. Пикапът спря на половин пресечка надолу по хълма, а Холи се обърна и хукна към мъжа и момчето. Първа стигна до тях — те тъкмо сядаха на бордюра.

Дланта на детето бе поожулена, а на брадичката му имаше малка драскотина, но иначе като че ли му нямаше нищо. Дори не плачеше.

Тя се отпусна на колене пред него.

— Добре ли си, слънчице?

Макар и замаяно, момченцето я разбра и кимна.

— А-ха. Само дето ръката малко ме боли.

Мъжът с белите панталони и синята тениска се изправяше и тъкмо сядаше на бордюра. Бе изул наполовина чорапа си и масажираше ожесточено левия си глезен. Той вече беше подпухнал и възпален, но Холи продължаваше да се учудва на липсата на кръв.

Наоколо се насъбраха придружителката на децата, няколко учителки, останалите ученици и от всички страни се надигна възбуден брътвеж. Помогнаха на момчето да стане и една от учителките го грабна.

Тръпнейки от болка, пострадалият мъж продължаваше да разтрива глезена си, а сетне вдигна глава и срещна погледа на Холи. Очите му бяха пронизително сини и за миг се сториха на младата жена толкова студени, сякаш не бяха човешки очи, а фоторецептори.

После се усмихна. В миг първоначално лъхналия от него студ бе заменен с усещане за топлина. Всъщност Холи се изуми от яснотата, утринната синева и красотата на очите му; стори й се, че през тях може да надникне в една нежна душа. По принцип тя беше циник, който при първа среща еднакво би се усъмнил и в монахиня, и в шеф на мафия, та мигновеното привличане, което изпита към този мъж бе направо шокиращо. И макар думите да бяха нейната първа любов и занаят, в този миг тя не можеше да намери подходящите.

— За малко — рече той и усмивката му извика усмивка и на нейните устни.

Холи чакаше Джим Айрънхарт в училищния коридор пред мъжката тоалетна. Най-сетне всички деца и учители си бяха отишли у дома. Сградата беше тиха и само от време на време се чуваше приглушеното жужене на електрическата полировъчна машина на чистача, който лъскаше виниловите плочки горе на втория етаж. Въздухът беше пропит със слабото ухание на тебеширен прах, лепило и дъхащ на смола препарат за дезинфекция.

Вън на улицата полицаите сигурно още се въртяха около работниците от пътнопомощната компания, които изправяха падналия камион, за да могат да го извлекат. Шофьорът бил пиян. В момента се намираше в болницата, където лекарите се занимаваха със счупения му крак, разкъсванията, драскотините и контузиите му.