Шеридан Фану - Кармила

Двете гледахме през един от високите прозорци на гостната, когато през подвижния мост в двора премина фигурата на скитник, когото аз познавах много добре. Обикновено той посещаваше замъка два пъти годишно. Бе фигура на гърбав човек с изострени слаби черти на лицето, които обикновено придружават недъгавостта. Той имаше островърха черна брада и се усмихваше до уши показвайки своите бели зъби. Бе облечен в светложълто, черно и яркочервено, опасан с повече каиши и колани отколкото можех да преброя. От тях висяха всевъзможни неща. Отзад носеше един вълшебен фенер и две кутии, които аз познавах добре, в едната имаше саламандър, а в другата мандрагора. Тези чудовища караха баща ми да се смее. Те бяха сбор от части на маймуни, папагали, катерици, риби и таралежи, изсушени и пришити заедно с голяма точност и с потресаващ ефект. Имаше цигулка, кутия за фокуси, чифт рапири, маски, няколко други загадъчни кутии, подрънкващи около него и черен жезъл с меден накрайник в ръката си. Негов спътник бе едно космато кльощаво куче, което го следваше по петите, но се спря подозрително при подвижния мост и след малко започна зловещо да вие.

Междувременно скитникът, както стоеше в средата на двора, повдигна своята смешна шапка и ни направи силно церемониален поклон, изказвайки своите поздравления многословно на отвратителен френски и не по-добър немски. После извади цигулката и започна да скрибуца весела мелодия, придружавайки я с фалшиво пеене и танцувайки със смешно изражение и подвижност, които ме накараха да се смея за разлика от виенето на кучето. След това той се приближи до прозореца с много усмивки, приветствия и с шапка в лявата ръка, цигулка под мишница, неспирен поток от думи, бързо направи дълга реклама на всичките си изпълнения и умения, които той постави в наша услуга. Остави на нашето желание избора да покаже всички любопитни и развлекателни неща, които бяха по силите му.

— Ще бъде ли угодно на дамите да купят един амулет против злия дух, който чувам се движи като вълк в тези гори? — каза той, пускайки шапката си на плочите. — От него умират наляво и надясно, а тук има магическа сила, която никога не отказва. Забодете го само за възглавницата и вече можете да му се смеете в лицето!

Тези магически сили се състояха от продълговати парчета тънка кожа с кабалистични знаци и диаграми върху тях. Кармила моментално купи едно, така направих и аз. ТОЙ гледаше нагоре и ние му се усмихвахме развеселени, поне мога да говоря така за себе си.

Неговите пронизващи черни очи сякаш усещаха нещо, което ангажираше любопитството му. След малко той извади една кожена кутия пълна с всякакви странни и малки стоманени инструменти.

— Погледнете тук, уважаема госпожице — каза той към мен. — Аз практикувам, освен другите по-маловажни неща и зъболекарското изкуство. Чума да отнесе кучето! — прекъсна той. — Мълчи, звяр! То така вие, че уважаемите дами не могат да чуят и дума. Вашата благородна приятелка, младата дама вдясно от вас, има най-острия зъб, дълъг, тънък, изострен като шило, като игла! Ха, ха! С моя силен и остър поглед го видях ясно, когато гледах нагоре и ако случайно наранява младата дама, пък и сигурно е така, ето ме тук, с моите пили шипки и клещи! Ще го направя объл и тъп ако уважаемата дама желае и вече няма да бъде зъб на риба, а на млада дама като нея. Хей! Неприятно ли е на младата дама? Много дързък ли бях? Обидих ли я?

Младата дама наистина изглеждаше много ядосана, защото се отдръпна от прозореца.

— Как може този шарлатанин да ни обижда така? Къде е баща ти? Ще поискам наказание за него! Баща ми щеше да заповяда да завържат такъв негодник за кладенеца, да го шибат с коларски камшик и да го жигосат до кости с печата на замъка!

Тя се отдръпна една или две крачки от прозореца, седна и едва изгубила от погледа си оскърбителя утихна така внезапно, както и бе избухнала. Полека възвърна своя нормален тон сякаш забрави за дребния шарлатанин и неговите прищевки.

Баща ми не беше в настроение нея вечер. На влизане ни каза, че имало още два случая с фатален край, много подобни на случилите се напоследък. Сестрата на един млад селянин от имение на една миля от тук, била много болна и според нейните описания била нападната почти по същия начин и сега бавно, но постоянно гаснела.

— Всичко това — каза баща ми — се отнася до естествени причини. Тези нещастни хора се заразяват взаимно със своите суеверия и така повтарят във въображението си сцените на ужас, обладали съседите им.