Шеридан Фану - Кармила

В някои отношения навиците на моята гостенка бяха странни. Вероятно не толкова особени ако се иска мнението на градска дама, колкото ни се струваха на нас селските хора. Тя слизаше долу много късно, обикновено не преди един часа. Тогава изпиваше чаша какао, но не ядеше нищо. След това излизахме на разходка, която беше просто безцелна и тя почти веднага изглеждаше изтощена и или се завръщаше в замъка, или сядаше на една от пейките разположени тук-там сред дърветата. Това беше една физическа слабост, на която духа й противодействаше. Тя беше винаги оживена и много интелигентна събеседница. Понякога намекваше малко за собствения си дом или споменаваше някое приключение, ситуация или някой ранен спомен, който свидетелстваше за един народ със странни навици. Описваше обичаи, за който ние нищо не знаехме. От тези случайни намеци разбрах, че нейната родна страна бе много по-отдалечена отколкото предполагах отначало.

Един следобед, така както седяхме под дърветата, покрай нас премина погребение. Починало беше хубаво младо момиче, което бях често виждала — дъщеря на един от горските пазачи. Бедният човек вървеше бавно след ковчега на своята любима дъщеря. Тя бе неговото единствено дете и той изглеждаше много опечален. Селяни, вървящи по двойки се появиха след него и пееха погребален химн. Аз се изправих, за да изразя уважението си когато те минаваха и се присъединих към тяхното пеене. Моята придружителка ме дръпна малко грубо и аз се обърнах изненадана. Тя рязко каза:

— Не забелязваш ли колко неблагозвучно е това?

— Напротив, намирам го много приятно! — отговорих аз раздразнена, почувствувах се много неудобно, защото хората, които образуваха малката процесия можеха да забележат и разберат какво стана.

Аз продължих да пея, но бях отново прекъсната.

— Ще ми пробиеш ушите! — каза Кармила почти ядосано, запушвайки уши с малките си пръсти. — Освен това как можеш да казваш, че твоята религия и моята са еднакви? Вашите правила ме нараняват и аз мразя погребенията! Каква суматоха! Защо? Ти трябва да умреш, ВСЕКИ трябва да умре и всички са по-щастливи, когато това стане! Да се прибираме!

— Баща ми отиде със свещеника до гробището в двора на църквата. Помислих че знаеш, че тя трябва да бъде погребана днес!

— ТЯ? Не си затормозявам главата заради селяни! Не знам коя е тя — отговори Кармила с леко проблясване в хубавите си очи.

— Тя е бедно момиче, което помислило, че е видяло дух преди две седмици и оттогава бавно гаснело, до вчера, когато издъхна.

— Не ми разказвай нищо за духове! Тази нощ аз няма да спя, за разлика от теб!

— Надявам се, че не се задава чума или треска. Всичко твърде много напомня на това — продължих аз. — Младата жена на свинаря умря само преди седмица, помислила, че нещо я хванало за гърлото както лежала в леглото си и едвам не я задушило. Татко казва, че такива ужасни видения придружават някои стадии на треската. Но тя се е чувствала добре предния ден. След това отпаднала и умря преди седмица.

— Добре! Надявам се, че НЕЙНОТО погребение е приключило и НЕЙНИЯ химн е изпят, и нашите уши няма да бъдат измъчвани от онова неблагозвучие и непонятен език. Това ме изнервя. Седни тук до мен! Седни по-близо, хвани ръката ми, стисни я силно — силно, още по-силно!

Бяхме се върнали малко назад и доближили до друга пейка. Тя седна. Лицето и претърпя промяна, която ме разтревожи и дори ужаси в един момент. То потъмня и стана ужасно синкаво. Зъбите и ръцете й бяха силно стиснати, тя се мръщеше и стискаше устни.

Гледаше в земята пред краката си и трепереше цялата като продължително се тресеше подобно на неудържим пристъп на малария. Сякаш цялата й енергия бе впрегната в потушаване на пристъпа, с който тя тогава безмълвно се бореше. Накрая един слаб конвулсивен вик се изтръгна от нея и истерията постепенно затихна.

— Така! Така се получава като се задушават хора с химни! — каза тя накрая. — Дръж ме, дръж ме още! Минава ми.

Кризата постепенно премина и вероятно за да разсее мрачното впечатление, което зрелището бе оставило върху мен, тя стана необикновено оживена и разговорлива. Така се прибрахме у дома. Това бе първия път, когато я виждах да проявява някакви определени симптоми на онази крехкост в здравето, за които майка й бе говорила. За първи път я виждах да проявява нещо като раздразнение. И двете преминаха като летен облак и аз — още веднъж след това бях свидетел на тази нейна моментна проява на раздразнение. Ще ви кажа как се случи.