Шеридан Фану - Кармила

Не трябва да мислите, че аз я безпокоях непрестанно по тези въпроси. Търсех възможност и повече подготвях почвата, отколкото давах ход на моето разследване. Един или два пъти атакувах по-директно. Но каквато и да беше тактиката ми, резултатът винаги бе пълен неуспех. Упреците и нежностите не можеха никак да й повлияят. Трябва да добавя и това, че нейните уклончиви отговори бяха изпълнени с такава тиха меланхолия и неодобрение, с безбройни и дори страстни изявления, че ме харесва и вярва в моята честност, с много обещания, че някога ще узная всичко, при което в сърцето ми не можеше да се намери място за обида. Тя често ме прегръщаше нежно около врата, притегляше ме към себе си и допирайки бузата си до моята, шепнеше с устни близо до ухото ми:

«Миличка, твоето малко сърце е наранено. Не ме мисли за жестока, защото се подчинявам на непреодолимия закон на моята сила и слабост. Ако твоето малко сърце е наранено, то моето ще кърви заедно с него. Увлечена от своето огромно унижение, аз живея в твоя тих живот и ти ще умреш — да, ще умреш сладко в моя. Не мога да го превъзмогна! Както аз се приближавам към теб, така и ти на свой ред ще се приближиш към други и ще научиш увлечението от онази жестокост, която е още и любов. Така че, поне засега, не се опитвай да научиш нещо повече за мен, или живота ми, а ми вярвай с цялата си любеща душа.»

След като изричаше подобно превъзнасяне, тя ме притискаше по-силно в своята тръпнеща прегръдка и устните й с леки целувки ме опарваха по бузата. Нейната възбуденост и реч бяха неразбираеми за мен. От тези налудничави прегръдки, които не бяха много чести, трябва да призная желаех да се изскубна, но силите ми сякаш ме напускаха. Прошепваните от нея думи звучаха като приспивна песен в ухото ми и намаляваха съпротивата ми до транс, от който изглежда се възстановявах само когато тя оттегляше ръцете си.

В тези загадъчни настроения аз не я харесвах. Изпитвах странно и силно вълнение, което бе приятно, но от време на време примесено с неясно чувство на страх и отвращение. Не мислех нищо определено за нея докато траеха подобни сцени, но осъзнавах любовта прерастваща в обожание и едновременно в отвращение.

Знам, че това е парадокс, но не мога да направя друг опит за да обясня усещането си.

Сега аз пиша, след интервал от повече от десет години, с трепереща ръка, с объркан и ужасен спомен за някои случки и ситуации, изпитанието през които аз несъзнателно бях преминала. Въпреки всичко пиша с жив и много силен спомен за развитието на събитията в този разказ. Подозирам, че в живота на всички хора има някои емоционални моменти, в които нашите страсти са били най-диво и страшно разпалени, и за които между всички останали ние си спомняме най-слабо и неясно.

Понякога след момент на апатия, моята странна и красива придружителка хващаше ръката ми и я държеше с любещо притискане, повтарящо се многократно. Изчервяваше се леко, взирайки се в лицето ми с изморени и изгарящи очи, дишаше толкова бързо, че роклята й се повдигаше и смъкваше неспокойно. Беше като страстта на любовник и това ме притесняваше. Беше отвратително и същевременно непреодолимо. Със злораден поглед тя ме притегляше към себе си и горещите й устни обсипваха бузата ми с целувки. Тя прошепваше почти в ридание:

«Ти си моя, ти ЩЕ БЪДЕШ моя и ти и аз сме едно завинаги!»

След това се хвърляше назад в стола си, закриваше очи с малките си ръце и ме оставяше разтреперана.

«Свързани ли сме — често я питах аз, — какво искаш да кажеш с всичко това? Може би ти напомням някого, когото си обичала? Не трябва да правиш това, мразя го! Аз не те познавам, не познавам и себе си, когато ме гледаш и ми говориш по този начин!»

Тя въздишаше при тази моя сприхавост, след това се извръщаше и пущаше ръката ми.

Вземайки под внимание тези много странни прояви, аз напразно се опитвах да си дам някакво задоволително обяснение. Не бих могла да причисля поведението й към притворство или хитрост. Това бе несъмнено моментен изблик на потискани инстинкти и емоции.

Дали тя не беше, независимо от доброволното опровержение на нейната майка, обект на проявяваща се за кратко време лудост или тук имаше някакво прикриване, измама и история? Бях чела в старите книги разкази за подобни неща. А ако някой млад обожател се бе промъкнал в къщата с желанието да продължи ролята си под прикритие, подпомогнат от някоя умна стара авантюристка? Имаше много неща против тази хипотеза, колкото и интересна да бе тя за моето самолюбие.