Шеридан Фану - Кармила

Погледнах нагоре, както бях още на колене и видях ТЕБ! Съвсем сигурно — теб! Така, както те виждам сега: млада дама, със златиста коса, огромни сини очи и устни, твоите устни, така както си тук сега. Твоята хубост ме плени. Покатерих се на леглото и те прегърнах. Струва ми се, че и двете заспахме. Бях разбудена от един вик! Ти пищеше изправена в леглото. Бях изплашена и се спуснах на пода. И както ми се стори тогава, загубих за малко съзнание. Когато дойдох на себе си, бях отново у дома, в моята стая.

Оттогава не мога да забравя лицето ти. Не бих могла да бъде заблудена от подобна прилика. Ти си дамата, която тогава видях!

Сега бе мой ред да разкажа за подобното мое видение. Аз го направих при нескритото учудване на моята нова позната.

— Не зная коя би трябвало повече да се страхува от другата — каза тя, усмихвайки се отново. — Ако ти не беше толкова хубава, мисля, че щях много да се страхувам от теб. Но тъй като си такава, каквато си, а и двете сме толкова млади, единствено чувствувам само, че съм се запознала с теб преди дванадесет години и почти имам право да ти бъда близка. Във всеки случай изглежда, че ние сме предопределени от ранното си детство да бъдем приятелки. Чудя се дали ти се чувстваш така странно привлечена от мен, както аз от теб? Никога не съм имала приятелка, дали ще намеря такава сега? — Тя въздъхна и нейните нежни тъмни очи ме погледнаха изгарящо.

Истина е, че сега се чувствувах твърде необичайно при красивата непозната. Аз се усетих, както тя каза, «привлечена от нея», но имаше и нещо като отблъскване. В това неясно, двойствено чувство, надделя усета за привличане. Тя ме интригуваше и ме спечели, беше толкова красива и толкова неописуемо обаятелна! Забелязах как нещо като вялост и изтощение я обземат и побързах да й пожелая «лека нощ».

— Докторът мисли — добавих аз, — че ти трябва да имаш прислужница, която да дежури при теб тази нощ. Една от нашите те очаква. Ще ти бъде много полезна, а и е много тиха и кротка женица.

— Колко мило от твоя страна, но не бих могла да спя, не бих могла с друг в стаята. Не ще искам никаква помощ и да ти доверя ли моята слабост, че съм преследвана от мисълта за крадци. Нашата къща беше обрана веднъж и двама прислужници бяха убити. Затова винаги заключвам вратата си. Това стана навик. Ти си толкова мила и знам, че ще ми простиш. Виждам, че в ключалката има ключ.

Тя ме притисна в нежните си обятия за момент и прошепна в ухото ми:

— Лека нощ, скъпа! Много е трудно да се разделя с теб, но лека нощ! Утре, но не рано, ще те видя отново. — После се отпусна с въздишка върху възглавницата и нейните хубави очи ме проследиха с нежен и меланхоличен поглед. Прошепна отново: — Лека нощ, скъпа приятелко!

Младите хора харесват и дори обичат импулсивно. Бях поласкана от очевидната, въпреки че още незаслужена привързаност, която тя ми показваше. Аз харесвах доверието, с което веднага ме прие. Тя беше убедена, че ние трябва да бъдем много добри приятелки.

Следващият ден дойде и ние отново се срещнахме. Бях очарована от моята събеседница в много отношения. Неприятното припомняне за лицето, присъствало в моя отдавнашен сън бе изгубило от ефекта на първото неочаквано разпознаване. Тя призна, че изживяла подобен шок като ме видяла и точно същата лека антипатия се била смесила с моето възхищение към нея.

При това ние вече се надсмивахме заедно на нашите моментни ужаси.

Казах ви, че бях очарована в общи линии от гостенката си, но имаше някои подробности, които не ми харесваха чак толкова много.

Ще започна с нейното описание. Тя бе с ръст над средния за жена. Бе стройна и чудно грациозна. Освен че движенията й бяха отпуснати, МНОГО отпуснати наистина, в нейния външен вид нямаше нищо, което да дава признаци за инвалид. Цветът на лицето й бе много хубав и свеж, чертите нежни и чудесно оформени, очите й бяха големи, тъмни и блестящи, косата й бе превъзходна. Никога не бях виждала такава великолепна гъста и дълга коса, спусната над раменете. Често поставях ръце под нея и се смеех учудена от теглото й. Бе изключително фина и мека, а на цвят много силно тъмнокафява с нещо златисто. Обичах да я разпускам, а тя сама падаше надолу от тежестта си. Заплитах я и играех с нея, когато младата дама седеше отпусната в своя стол, говорейки със своя сладък и тих глас: «Господи! Ако можех да узная всичко!»

Казах, че имаше подробности, които не ми харесваха. Бях ви казала, че доверието й ме спечели още през първата нощ, когато я видях. Но аз открих, че тя проявяваше с уважение към себе си, майка си и фактически с всичко около живота си и плановете си, една постоянна резервираност. Смея да кажа, че бях неразумна, може би грешах, смея да кажа, че трябваше да уважавам тържествената повеля, тежаща върху баща ми от високопоставената дама в черно кадифе. Но любопитството е неспокойна и безскрупулна страст, и нито едно момиче не може да издържи с търпение тя да не бъде задоволена. Какво би навредило някому, ако тя ми кажеше онова, което аз толкова горещо желаех да науча? Не вярваше ли тя в моя здрав разум или честност? Защо не искаше да ми се довери, когато аз я уверих толкова тържествено, че няма да разглася и една сричка от думите й пред което и да е живо същество. Стори ми се, че независимо от годините й, имаше студенина в нейния меланхоличен и упорит отказ да ми бъде разкрита поне искрица светлина. Не мога да кажа, че се карахме по този въпрос, защото тя не би се скарала за нищо. Не беше разбира се, красиво от моя страна да й оказвам натиск. Бе много невъзпитано, но аз наистина не можех да издържа. Всичко, което тя ми каза, възлизаше по моя безсъвестна преценка — на нищо. Всичкото бе събрано в три много неясни разкрития: първо — казваше се Кармила; второ — беше от много стар и благороден род; трето — дома й се намираше в западна посока. Тя не искаше да ми каже името на семейството си, нито емблемата или девиза на техния герб, нито наименованието на тяхното имение, нито дори и това на страната, в която живееха.