Шеридан Фану: Кармила

И аз приближих. Младата дама беше очевидно зашеметена, но със сигурност не беше мъртва. Баща ми, който се гордееше с това, че е нещо като лекар, бе вече поставил пръстите си върху нейната китка и уверяваше дамата, която се обяви за нейна майка, че пулса въпреки своята слабост и неритмичност е без съмнение още уловим. Дамата плесна с ръце и погледна нагоре сякаш бе в моментен изблик на признателност. Веднага след това отново застана в своята театрална поза, която е естествена за някои хора. Тя бе това, което наричат хубава за годините си жена и сигурно е била красива. Беше висока, но не слаба, облечена в черно кадифе и изглеждаше твърде бледа, но с гордо и властно изражение на лицето, макар че сега бе особено развълнувана.

— Някой бил ли е роден толкова да страда? — чух я да казва със стиснати ръце, когато се приближих. — Това съм аз! В пътуване на живот и смърт, при изпълнение на което ако изгубя един час, възможно е да загубя всичко. Моето дете не ще бъде възстановено достатъчно, за да продължи своя път, а и никой не може да каже колко дълго ще трае това. Трябва да я оставя! Не мога, не смея да се забавя! Можете ли да ми кажете, господине, колко далеко от тук е най-близкото село? Трябва да я оставя там! Няма да видя моята любима и дори няма да имам вести от нея до завръщането си, чак след три месеца!

Дръпнах баща си за дрехата и прошепнах сериозно на ухото му:

— О! Татко, умолявам те, помоли да я остави при нас! Би било толкова прекрасно! Направи го, умолявам те!

— Ако госпожата повери детето си на грижите на моята дъщеря и нейната добра гувернантка — госпожа Перодон, и позволи да остане като наш гост, под моя закрила до нейното завръщане, то това ще представлява голяма чест и задължение за нас и ние ще се отнасяме към нея с всичките грижи и всеотдайност, които заслужава едно толкова свято доверие!

— Не мога да направя това, господине! То би означавало да обременя вашата любезност и благородство твърде жестоко — каза дамата смутено.

— Напротив, това би представлявало за нас много голяма любезност, в момент когато най-много се нуждаем от нея! Дъщеря ми току-що беше разочарована заради едно голямо нещастие. Ако вие поверите тази млада дама на нашите грижи, то това ще бъде нейната най-добра утеха. Най-близкото село по вашия път е отдалечено и не разполага с такава странноприемница, в която вие мислите да оставите дъщеря ви. Не можете да й позволите да продължи пътуването си на значително разстояние, без да има опасност. Ако, както вие казвате, че не можете да прекъснете пътуването си, и трябва да се разделите с нея тази вечер и никъде другаде няма да намерите толкова честни уверения за грижи и нежност, колкото тук!

В маниерите и външния вид на дамата-майка имаше нещо много изискано, дори импозантно, а в поведението й — нещо много обаятелно. Тя сякаш искаше да направи впечатление на някого с убеждението, че е влиятелно лице.

През това време каретата бе поставена в изправено положение и конете, твърде послушни, отново във впряговете. Дамата хвърли на дъщеря си поглед, който аз определих като не много ласкав. Поне не толкова, колкото човек би очаквал от началото на случката.

После леко се поклони на баща ми и се оттегли на две или три крачки заедно с него, извън обсега на слуха ни. Говори му със сурово и съсредоточено изражение, съвсем не като онова, с което дотогава бе говорила.

Бях изпълнена с учудване, че баща ми сякаш не забелязваше промяната. Бях неизразимо любопитна да науча какво би могло да бъде онова, което тя говореше почти в ухото му със сериозност и бързина. Две или три минути, най-много, тя остана ангажирана по този начин. След това се обърна и с няколко крачки се озова там, където лежеше дъщеря й, поддържана от госпожа Перодон. Коленичи до нея за малко и прошепна, както предполагаше госпожата една малка благословия на ухото й. После целувайки я набързо се качи в каретата си, вратата беше затворена. Лакеите облечени в царствени ливреи скочиха отзад, ездачите пришпориха конете, кочияшите изплющяха с камшици, конете подскочиха и внезапно се впуснаха в бесен ход. Каретата се понесе, следвана със същата бързина от двамата ездачи зад нея.

Проследихме кортежа с очи докато той постепенно се изгуби от погледа ни в обгърнатата от мъгла гора. Звукът от копита и колела замря в тихия нощен въздух.

Не бе останало нищо, което да ни увери, че приключението не е било една моментна илюзия, освен младата дама, която точно в този момент отвори очи. Аз не бях в състояние да я видя, защото лицето й бе извърнато от мен, но тя повдигна глава, очевидно за да се огледа и аз чух един много тих, жаловит глас: