Шеридан Фану - Кармила

След това я попита дали знае къде може да й се изпрати писмо.

— Не мога да кажа — уклончиво отговори тя, — но мислех да ви напусна. Вие вече бяхте толкова дълго гостоприемни, толкова мили с мен. Създадох ви безброй неприятности и бих желал утре да взема карета, за да се отправя по следите на майка ми. Аз знам къде ще я намеря накрая, въпреки че не се осмелявам да ви кажа.

— Но ти не трябва да мислиш за подобни неща! — възкликна баща ми за мое голямо успокоение. — Не можем да си позволим да те изгубим по такъв начин и няма да се съгласим да ни напуснеш без знанието и грижите на майка ти, която бе толкова добра да ти разреши да останеш при нас до нейното завръщане. Бих бил много щастлив, ако знаех, че имаш вести от нея, но тази вечер новините за разпространението на загадъчната болест, обхванала околността, станаха още по-тревожни. Така, моя красива гостенко, аз се чувствам твърде много отговорен пред майка ти. Но ще направя всичко възможно и сигурно е, че ти не трябва да мислиш да ни напускаш без нейни указания по този въпрос. Ние бихме страдали твърде много, ако се съгласим да се разделим с теб.

— Господине, благодаря ви хиляди пъти за вашето гостоприемство! — отговори тя, усмихвайки се срамежливо. — Вие всички бяхте толкова мили към мен! Рядко преди това съм била така щастлива в живота си, както във вашия прекрасен замък, с вашите грижи и в компанията на вашата мила дъщеря.

Баща ми галантно, по свой старомоден начин целуна ръката й усмихнат и доволен от нейната кратка реч.

Аз, както обикновено, придружих Кармила до стаята й, седнах и побъбрих с нея малко докато тя се приготвяше за лягане.

— Мислиш ли — казах накрая аз, — че някога напълно ще ми се довериш?

Тя се обърна усмихната, но не отговори и само продължи да се усмихва.

— Няма ли да отговориш на това? — попитах аз. — Не ти е приятно да отговаряш, не трябваше да те питам.

— Беше много права, когато ме попита за това и за всичко останало. Не знаеш колко си ми скъпа или не можеш да разбереш колко голямо е доверието, което търсиш. Но аз съм дала обет, много по-ужасен от този на монахиня и още не смея да разкажа моята история. Дори и на теб! Времето, когато ти ще научиш всичко, е много близо. Ще ме помислиш за жестока, силно себелюбива, но любовта е винаги егоистична! Колкото е по-страстна, толкова е и по-егоистична. Не знаеш колко съм ревнива! Ти трябва да дойдеш с мен, обичайки ме до смърт! Или трябва да ме мразиш и пак да дойдеш с мен, МРАЗЕЙКИ ме чрез смъртта и след нея! Няма такава дума като безразличие в моята апатична натура!

— Виж, Кармила, ти отново продължаваш да говориш твоите нелепи глупости — казах прибързано аз.

— Не аз, малката глупачка, каквато съм, пълна с прищевки и капризи! Заради тебе ще говоря като мъдрец! Била ли си някога на бал?

— Не съм. Как изглежда? Сигурно е много очарователно.

— Почти забравих, беше преди години. Аз се засмях.

— Не си толкова стара. Първият бал може трудно да бъде забравен.

— Спомням си всичко за него с известно усилие. Виждам го целия, както гмуркачите виждат какво става над тях през плътната, но прозрачна среда. През онази нощ се случи нещо, което замъгли картината и направи цветовете и по-бледи. Едва не ме убиха в леглото ми, нараниха ме ТУК — тя докосна гърдите си, — и оттогава всичко се промени.

— И почти можеше да умреш?

— Да, една така жестока и толкова необикновена любов, която щеше да отнеме живота ми. Любовта взема своите жертви. Няма жертвоприношение без кръв. Сега нека да отидем да спим! Чувствам се толкова ленива!

Тя лежеше и нейните малки ръце бяха заровени в пищната вълниста коса под бузата й. Главата й беше на възглавницата, а бляскавите очи ме преследваха където и да мръднех с някаква стеснителна усмивка, която аз не можех да разгадая. Пожелах й «лека нощ» и се оттеглих от стаята с тревожно усещане.

Често се чудех дали нашата хубава гостенка някога се моли. АЗ със сигурност никога не бях я виждал на колене. Сутрин ТЯ слизаше много по-късно, след като семейните молитви бяха отдавна приключили, а вечер тя никога не напускаше гостната, за да присъства на нашите кратки вечерни молитви в хола. Ако не беше станало случайно дума в нашите безгрижни разговори, че е била кръщавана, аз щях да се съмнявам дали тя е християнка. Религията беше тема, за която аз никога не бях я чувал да казва дори и една дума.

Ако познавах света по-добре, тази особена небрежност или антипатия нямаше да ме изненада толкова много.