Джон Кейс - Танцуващият с духове

Уилсън го наблюдаваше спокойно. Косата му беше оредяла и посивяла, кожата под брадичката му започваше да провисва. Но иначе си беше същият. Светлокафявите му очи все така гледаха хищнически. За миг погледът му попадна на Уилсън и той усети как сърцето му се разиграва в гърдите. Но погледът на Созио си остана безразличен. Не го беше познал.

Изправиха едно от салвадорчетата да даде показания под клетва.

— Заклевам се — отговори хлапето с тънък гласец на репликите, подавани от отегчения пристав.

Прокурорката, латиноамериканка в светлосин костюм, се изправи по знак на Созио и се завъртя към хлапето като дебнеща акула.

Уилсън не искаше да привлича излишно внимание. Изчака съдът да се оттегли за почивка и се прибра в хотела си. Там вкара джипиес координатите в лаптопа и се зае с уравненията, които определяха параметрите на лъча.

Това беше едно от най-удивителните неща, свързани с оръжието, нещо, което Уилсън беше научил от кратка бележка в архивите на Тесла. Лъчът беше универсален — можеше да излъчва вълнови двойки от всички части на електромагнитния спектър с различен ефект и поражения. Можеше да предизвика пълно унищожение на целта — както беше станало в Тунгуска. Но чрез малка промяна в настройката можеше да отприщи електромагнитен импулс като онзи при Калпепър.

За Созио обаче Уилсън имаше нещо друго наум. С помощта на незначителна промяна в настройките можеше да облъчи съдебната палата с енергия от друга част на спектъра, където дължината на вълните беше много по-голяма, а честотата много по-ниска от тези на гама-лъчите. С други думи — микровълново лъчение.

Беше хлапе, когато се появиха микровълновите печки. Тогава хората не разбираха принципа им на действие. Не че сега го разбират, но поне знаят достатъчно, за да не слагат вътре пуделите си с идеята да ги изсушат по-бързо след баня. За повечето хора беше ясно също така, че правилното позициониране е от съществено значение при работа с микровълни. За равномерно готвене трябва често-често да завърташ съда или да го сложиш на въртяща се подложка. Обемът също беше от значение. Колкото по-голямо количество продукти сложиш в печката, толкова повече време е необходимо, за да се сготвят. А металът е забранен — днес дори децата знаят, че ако сложиш метална съдинка в микровълновата печка, тя ще почернее, ще пука и ще пуска искри.

Също като пуделите хората се състояха предимно от вода. Сложете вода в микровълнова печка и тя ще заври. Или поне част от нея ще заври. Поради структурната сложност на сградата и природата на микровълните хората в съдебната палата щяха да пострадат в различна степен. Някои щяха да получат слънчево изгаряне в по-лека или по-тежка форма. Но други щяха да пострадат наистина зле. Щяха да видят как кожата им се пропуква като обвивката на преварен кренвирш. Ужасно, откъдето и да го погледнеш. Но още по-ужасно щеше да е в съдебна зала №3, където всички присъстващи, но най-вече негова милост съдия Созио, щяха да се пръснат като балони.

На следващата сутрин стана рано и близо час се поти на уредите във фитнеса на хотела. Изкъпа се и облече хотелската хавлия. По навик взе комплекта за шиене и го пъхна в куфара си. На времето прибираше такива неща и ги носеше на Манди. Зрението й отслабваше и малките пластмасови кутийки с вдянати игли с различни цветове конец й бяха от голяма помощ.

Манди. Нея му беше най-трудно да загърби, по-трудно от Шарън дори. На няколко пъти се изкушаваше да се метне на колата и да потегли към караваната във Фалън. Беше му като пред очите — седнала навън на белия дървен шезлонг, който й беше подарил за рождения ден. Голяма чаша студен чай на поставката. Книга в ръка.

„Забрави“, каза си той и се обади на рецепцията да изкарат колата му. После се облече, събра си багажа, остави бакшиш за камериерката и излезе.

Беше един от онези прекрасни калифорнийски дни, ясен и грейнал, въздухът — свеж след вчерашния дъжд. Стигна до гаража на Търк Стрийт и продължи към последното ниво.

На покрива нямаше други автомобили. Уилсън паркира пикапа на избраното място, остави двигателя да работи, свали покривалото, махна предпазния стиропор около оръжието и свърза устройството с лаптопа си. После изчака телескопичната цев да се издигне. Когато зелената светлинка в основата на устройството започна да мига, той си пое дълбоко дъх и щракна ключето. Това беше.

След трийсет секунди го щракна повторно. Светлинката угасна и цевта се прибра. Нагласи стиропорените блокчета около устройството, върна покривалото върху каросерията на пикапа и се мушна обратно зад волана. Потегли назад към приземното ниво на гаража, като внимаваше да кара бавно, така че гумите да не свирят по настилката.