Джейн Остин - Абатството Нортангър

— Той е най-добродушното същество на света. Дърдори малко повече, но според мене това допада на жените. А харесват ли ти останалите членове на семейството?

— Извънредно много, особено Изабела.

— Радвам се да го чуя. Тя е точно този тип млада жена, с която бих желал да се сближиш. Притежава здрав разум и е напълно естествена и дружелюбна. Винаги съм искал да се запознаеш с нея и тя, изглежда, доста те обича. Изказа се най-похвално за тебе, а похвалата на момиче като мис Торп е нещо, с което дори ти, Катрин — и той улови с обич ръката й, — можеш да се гордееш.

— Действително се гордея. Безкрайно я обичам и ми е много приятно да разбера, че ти също я харесваш. Почти не беше споменал за нея, когато ми писа след посещението си у тях.

— Защото мислех, че скоро ще те видя лично. Надявам се, че ще прекарваш доста време заедно с нея, докато си в Бат. Тя е много дружелюбно момиче! Така дълбоко прониква в нещата! Цялото й семейство много я обича, очевидно е любимката им. А и в курорт като този сигурно я харесват, нали?

— Според мене, наистина много я харесват. Мистър Алън я счита за най-хубавото момиче в Бат.

— Не се съмнявам, че мисли така, а аз не познавам по-добър ценител на хубостта от мистър Алън. Излишно е да те питам дали си щастлива тук, скъпа Катрин, защото в присъствието на приятелка като Изабела Торп не би могло да бъде друго. Сигурен съм, че и семейство Алън са много внимателни към тебе.

— Така е. Никога не съм била толкова щастлива. Сега, когато и ти дойде, ще бъде още по-хубаво. Колко мило от твоя страна да изминеш цялото това разстояние, само за да ме видиш.

Джеймс прие този израз на благодарност и се оправда пред съвестта си, че не го отхвърли, като отговори напълно искрено:

— Катрин, аз действително много те обичам.

По-нататък ги занимаваха главно въпроси и разкази за останалите братя и сестри, за това какво са постигнали по-големите и как растат по-малките и други семейни работи. Само Джеймс направи едно малко отклонение. Той хвали мис Торп по целия път до Пълтни Стрийт, където мистър и мисис Алън ги посрещнаха много любезно. Мистър Алън покани Джеймс да вечеря с тях, а мисис Алън го призова да познае колко струват новият й маншон и наметка и да оцени достойнствата им. Вече поет ангажимент в Едгарс Билдингс попречи на Морланд да приеме поканата на домакина и го принуди да си тръгне веднага, след като бе удовлетворил молбите на стопанката. Уточниха часа, в който двете компании трябваше да се срещнат в Осмоъгълната зала и Катрин остана да се наслаждава на страниците на „Удолфо“ с възбудено от трескав страх въображение. Тя беше безразлична към всякакви светски тревоги около тоалети и вечери и абсолютно неспособна да облекчи безпокойството на мисис Алън, породено от закъснението на шивачката. Забрави дори да се порадва на воля на собственото си щастие, че толкова отрано са я поканили на танц.

Все пак, „Удолфо“ и шивачката не попречиха на компанията от Пълтни Стрийт да пристигне съвсем навреме в Горните увеселителни зали. Семейство Торп и Джеймс Морланд ги бяха изпреварили само с две минути. Изабела посрещна приятелката си с обичайната церемония — забърза към нея усмихната и сърдечна, възхити се на роклята й, завидя на къдриците й, след което, хванати за ръце, последваха по-възрастните дами към балната зала и шепнешком споделяха всяка хрумнала им мисъл, а останалото време запълваха с ръкостискания и нежни усмивки.

Танците започнаха само няколко минути след като бяха седнали. Джеймс и сестра му бяха определили партньорите си горе-долу по едно и също време. Братът настойчиво умоляваше Изабела да започнат, но Джон беше отишъл в игралния салон да поговори със свой приятел и нищо не би могло да я накара, твърдеше тя, да се присъедини към танцуващите без скъпата й Катрин.

— Уверявам ви — обяви тя, — че за нищо на света няма да се включа в танците без милата ви сестра, защото това би означавало да останем разделени през цялата вечер.

Катрин бе признателна за тази проява на внимание. Всички останаха по местата си, но след три минути Изабела се откъсна от разговора със седящия от другата й страна Джеймс и прошепна на сестра му:

— Скъпа моя, боя се, че трябва да те оставя. Брат ти е изумително нетърпелив да започнем час по-скоро да танцуваме. Знам, че няма да имаш нищо против, ако тръгнем. Предполагам, че Джон ще се върне всеки момент и лесно ще ни намерите.

Катрин остана малко разочарована, но бе прекалено добра, за да възрази. В този момент останалите станаха и Изабела имаше време само да стисне ръката на приятелката си с едно „Довиждане, любов моя“, преди да се отдалечи. По-младите мис Торп също танцуваха и Катрин се озова седнала между мисис Торп и мисис Алън и оставена на милостта им. Тя не можеше да не се дразни от отсъствието на мистър Торп, не само защото жадуваше да танцува, а и защото съзнаваше, че другите нямаше как да разберат действителното й достойно положение. За тях тя споделяше клеймото на непоканена на танц, заедно с множество други седящи млади дами. Беше опозорена в очите на света и външно покрита с безчестие, докато всъщност сърцето й беше кристалночисто, а действията й напълно невинни. Долното поведение на друг — истинската причина за нейното унижение — остана скрита за света. Както знаем, подобно състояние неизменно присъства в живота на всяка героиня, а духовната й сила при такива трагични обстоятелства извисява нейния характер. Катрин притежаваше духовна сила и страдаше мълчаливо, без от устните й да се отрони ропот.