Джейн Остин - Абатството Нортангър

Изминаха десет минути. Изведнъж тя се отърси от усещането, че е изложена на присмех и у нея се породиха по-приятни чувства, защото само на три ярда от мястото, където седяха, бе съзряла не мистър Торп, а мистър Тилни. Той се движеше в тяхната посока, но не я беше видял, затова усмивката и руменината, предизвикани от внезапната му поява, останаха незабелязани и не накърниха достойнството й на героиня. Тилни изглеждаше все така хубав и жизнерадостен и говореше с увлечение нещо на млада, елегантна и привлекателна жена, хванала го под ръка, за която Катрин веднага се досети, че е сестра му. Без да се замисля, тя отхвърли една прекрасна възможност да реши, че той е женен и завинаги загубен за нея. Причината беше, че Катрин се ръководеше само от простички и основателни аргументи — никога не й бе хрумвало, че мистър Тилни може да е женен. Той не се беше държал и говорил както женените мъже, които тя познаваше и не бе споменал за съпруга, но бе казал, че има сестра. Тези обстоятелства моментално доведоха до извода, че жената до него е сестра му, така че, вместо да припадне върху гърдите на мисис Алън, Катрин остана да седи изправена и напълно хладнокръвна — само страните й бяха малко по-зачервени от обикновено.

Непосредствено пред мистър Тилни и придружаващото го момиче, които все така, макар и бавно, приближаваха към тях, вървеше дама, която се оказа позната на мисис Торп и спря да я заговори. Спряха и останалите, защото бяха от една компания, погледите на Катрин и мистър Тилни се срещнаха и той веднага й се усмихна в знак, че я е познал. Тя на свой ред радостно му се усмихна и той пристъпи по-близо и заговори нея и мисис Алън, която много любезно показа, че го помни.

— Много съм щастлива да ви видя отново, господине, опасявах се, че сте напуснали Бат.

Той поблагодари за тези опасения и съобщи, че е отсъствал цяла седмица. Наложило се да замине на следващата сутрин, след като бил имал удоволствието да се запознае с нея.

— Предполагам, господине, че не съжалявате, задето сте се върнали. Това място е за млади хора, макар че и за другите никак не е зле. Когато мистър Алън заговори колко много му е омръзнало тук, аз го уверявам, че не бива да се оплаква, защото градът е доста приятен и е много по-добре да прекараме тук този скучен сезон, отколкото у дома. Казвам му, че направо има късмет, че го изпратиха да лекува здравето си в Бат.

— Надявам се, госпожо, че мистър Алън няма как да не хареса града, когато усети, че той му е донесъл подобрение.

— Благодаря ви, господине. Не се съмнявам, че ще го хареса. Един наш съсед, д-р Скинър, дойде да поправи здравето си тук миналата година и си замина доста напълнял.

— Навярно това е много насърчаващо обстоятелство.

— Да, господине, д-р Скинър и семейството му прекараха тук три месеца, затова аз увещавам мистър Алън да не бърза да си заминаваме.

Тук ги прекъсна мисис Торп, която помоли мисис Алън малко да се отмести, за да направят място на мис Тилни и мисис Хюз да седнат, тъй като са се съгласили да се присъединят към компанията им. Двете дами бяха настанени, а мистър Тилни продължи да стои пред тях. След като помисли няколко минути, той покани Катрин да танцуват. Този толкова приятен жест причини жестока мъка на дамата. Тя му отказа със съжаление, което изглеждаше твърде неподправено и ако появилият се Торп бе избързал само с една минута, вероятно би сметнал, че страданието й е прекалено силно. Небрежният начин, по който отбеляза, че я накарал да чака, изобщо не я примири поне донякъде с отредената й участ. Подробните му разкази по време на танците за конете и кучетата на приятеля, с когото току-що се бе разделил, и за предложената размяна на териери също не я заинтересуваха толкова, че да престане да хвърля чести погледи към онази част на залата, в която се намираше мистър Тилни. Скъпата й Изабела, на която особено копнееше да покаже този мъж, не се виждаше никъде. Беше невъзможно да се срещнат при изпълнението на фигурите — намираха се в различни групи. Катрин бе разделена от цялата си компания и откъсната от всички познати. Страданията я зачестиха едно след друго и от цялото положение тя извлече полезната поука, че една млада дама не се издига непременно в очите на света, нито пък се забавлява по-добре, когато отива на бал, предварително поканена на танц. От тези поучителни размишления внезапно я откъсна докосване по рамото. Тя се обърна и видя мисис Хюз, застанала непосредствено зад нея, заедно с мис Тилни и един господин.