Джейн Остин - Абатството Нортангър

Никой, видял Катрин Морланд като дете, не би предположил, че е родена да стане литературна героиня. И житейските обстоятелства, и характера на родителите й, и собственият й външен вид и нрав бяха против нея. Баща й беше свещеник, но не невзрачен и беден, а много достоен човек, нищо че името му бе Ричард 1 1 Шега в семейството на Джейн Остин. В свое писмо тя пише: „Женитбата на г-н Ричард Харви се отлага, докато не се сдобие с по-хубаво кръщелно име, на което той много се надява“ . Отгоре на всичко, на младини не беше красавец. Имуществото му му даваше относителна независимост, а и получаваше добри доходи от две свещенически длъжности. Този добър човек не проявяваше никаква склонност да държи дъщерите си под ключ. Майката бе жена с практичен дух, здрав разум и благ нрав, и което е по-забележително, със силна физика. Имаше трима сина, по-големи от Катрин, и вместо да умре при раждането на дъщеря си — както всеки би очаквал — продължи да се радва на живота, да се сдобие с още шест деца, да ги гледа как растат и да се радва на отлично здраве. За едно семейство с десет деца винаги казват, че е прекрасно, впечатлени от броя на главите, ръцете и краката. Като че ли това бе единственото основание, посоченото прилагателно да се използва за семейство Морланд, защото всички те бяха направо възгрозни. В продължение на много години от живота си и Катрин не беше по-хубава от останалите. Имаше слаба и ъгловата фигура, жълтеникава безкръвна кожа, тъмна права косица и остри черти. За външния й вид — толкова, но и умът й също нямаше остротата на ума, характерен за една героиня на роман. Катрин обичаше всички момчешки игри и предпочиташе крикета не само пред куклите, но и пред по-възвишените детски забавления като отглеждане на съселче, хранене на канарче и поливане на розови храсти. Абсолютно нищо не я влечеше към градината и ако някога се случеше да набере цветя, това се дължеше на желанието да стори някоя беля — поне така предполагам, защото винаги предпочиташе да откъсне онези цветя, които й бе забранено да пипа. Такива бяха наклонностите й, а способностите й не отстъпваха по странност. Катрин не бе в състояние да усвои или схване нещо, ако някой не стои до нея, за да я учи. А това не беше лесно, защото тя често се разсейваше и мисълта й летеше в друга посока, затова възприемаше трудно. Цели три месеца майка й я учи да повтаря „Молитвата на просяка“ 2 2 „Молитвата на просяка“ от преподобния Томас Мое (1796) а, в края на краищата, по-малката й сестра Сали започна да я рецитира по-добре от нея. Катрин невинаги възприемаше трудно — тя научи баснята „Заекът и много му приятели“ 3 3 „Заекът и многото му приятели“ от „Басни“ на Джон Гей (1685–1735), англ. поет и драматург по-бързо от всяко друго момиче в Англия. Майка й имаше желание Катрин да учи музика и момичето бе убедено, че това ще му хареса, защото много обичаше да дрънка по клавишите на стария забравен клавесин. Осемгодишна започна да взима уроци, но само след година й дотегна и мисис Морланд, която не държеше да прави дъщерите си изтънчени изпълнителки, ако им липсваха дарба или изпитваха отвращение към дадено изкуство, й позволи да се откаже. Денят, в който освободиха учителя по музика, бе един от най-щастливите в живота на Катрин. Дарбата й да рисува също не беше особено впечатляваща, въпреки че всеки път, когато и попаднеше писмо, адресирано до майка й, с широки полета или друг случаен къс хартия, тя показваше художествените си умения, като изобразяваше все едни и същи къщи, дървета, кокошки и пилета. На четене я учеше баща й, на френски — майка й. По нито един от тези предмети младата дама не би учудила някого с познанията си, защото използваше всяка възможност да се измъкне от уроците. Какъв странен и необясним характер! Въпреки всички признаци на пълна липса на интереси и упоритост, на десетгодишна възраст Катрин нямаше нито лошо сърце, нито непоносим нрав. Рядко проявяваше инат, още по-рядко — свадливост и беше много добра с по-малките, като се изключат единични случаи на тиранично отношение. Въпреки това, често беше шумна и необуздана, мразеше да стои на едно място и да се пази чиста. За нея най-приятното занимание на света беше да се търкаля по тревата на зеления хълм зад къщата.

Такава бе Катрин на десет години. На петнадесет външността й започна да се оправя. Тя къдреше косите си и мечтаеше за балове, тенът на лицето й се разхубави, закръгленост и розовина смекчиха чертите й, жизнерадост стопли очите й, а фигурата придоби по-голяма завършеност. Детската мърлявост отстъпи място на влечението към хубавите дрехи. Тя стана чисто и с вкус облечено момиче и имаше удоволствието понякога да дочува как баща й и майка й коментират променения й външен вид. „Катрин се превръща в доста добре изглеждащо момиче, може да се каже, че е