Джейн Остин - Абатството Нортангър

Мисис Алън принадлежеше към онази многобройна група жени, чието общество не може да събуди никакво друго чувство, освен удивление, че се е намерил мъж на този свят, който толкова да я хареса, та да се ожени за нея. Тя не притежаваше нито красота, нито някакви дарби, нито изящество, нито обноски. Видът й на дама от добро потекло, много кроткият, пасивен и добър нрав, както и повърхностният начин на мислене бяха всичко, което би могло да оправдае избора на един толкова разумен и интелигентен мъж като мистър Алън. Имаше едно качество, обаче, което я правеше особено подходяща да въведе в обществото една млада дама — обичаше не по-малко от девойките да ходи на приеми и да наблюдава света със собствените си очи. Дрехите бяха страстта на мисис Алън. Изпитваше огромна и съвсем безобидна наслада от елегантното облекло. Тази беше причината дебютът на нашата героиня в светските забавления да се състои чак след три или четири дни, през което време бе проучено какво се носи в момента и бе набавена рокля по последна мода за нейната покровителка. Катрин също направи някои покупки за себе си. След като всички тези жизненоважни въпроси бяха уредени, настъпи тържествената вечер на нейната поява в Горните увеселителни зали 9 9 Горни увеселителни зали. Наричат се така, защото били разположени върху възвишение в горната част на Бат. Долните увеселителни зали представлявали отделна сграда. По време на курортния сезон в увеселителните зали се давали по четири бала на седмица . Косата й бе подстригана и фризирана от най-умелите ръце, облякла се бе с голямо старание и мисис Алън и нейната прислужничка обявиха, че изглежда съвсем както подобава. След подобно насърчение, Катрин се надяваше поне да не предизвиква критични мисли, докато преминава през тълпата. Що се отнася до възхищението, то бе винаги добре дошло, но тя не разчиташе да събуди подобно чувство.

Обличането отне на мисис Алън толкова много време, че двете дами доста късно влязоха в балната зала. Тъй като курортният сезон бе в разгара си, те едва успяха да се промъкнат в претъпканото помещение. Що се отнася до мистър Алън, той се запъти направо към игралния салон, като ги остави сами да се наслаждават на навалицата. С повече загриженост за безопасността на новата си рокля, отколкото за удобството на протежето си, мисис Алън си проправи път през множеството мъже край вратата с най-голямата бързина, която нужната предпазливост позволяваше. Това не попречи на Катрин да върви неотстъпно редом с нея, вкопчила се в ръката й така здраво, че обичайните усилия на блъскащата се тълпа не можеха да ги разделят. За свое безкрайно учудване тя откри, че придвижването навътре в залата в никакъв случай не бе начин да се освободят от навалицата, защото тя ставаше по-гъста, колкото по-напред отиваха. Бе си представяла, че щом се отдалечат достатъчно от вратата, лесно ще си намерят места за сядане и ще могат да наблюдават танците без никакви притеснения. Действителността, обаче, се оказа съвсем различна и макар че благодарение на неуморното си усърдие те достигнаха до началото на дансинга, положението си остана същото — от танцуващите се виждаха единствено дългите пера върху шапките на някои от дамите. Нашите две дами, обаче, не спряха дотам, защото бяха съзрели нещо по-добро и като проявиха неотслабваща воля и изобретателност, най-накрая се озоваха на пътеката зад най-високата пейка. Тук тълпата беше малко по-рядка и пред мис Морланд се откри пълна гледка на цялото множество долу и на всички опасности, избягнати при неотдавнашното й преминаване през него. Зрелището бе величествено и Катрин за първи път тази вечер почувства, че се намира на бал. У нея се породи копнеж да танцува, но в залата нямаше нито един познат. Мисис Алън правеше всичко, което можеше при тези условия, а то беше от време на време да казва съвсем примирено: „Бих искала да потанцуваш, мила, бих искала да си намериш партньор.“ Известно време младата й приятелка се чувстваше признателна за тези пожелания, но те се повтаряха толкова честа и се оказаха толкова безполезни, че накрая омръзнаха на Катрин и тя престана да благодари.

Не успяха дълго да се радват на спокойствието в тази издигната част на залата, до която се бяха добрали с много мъка. Скоро всички се отправиха да пият чай и двете отново трябваше да си пробиват път като останалите. Катрин започна да изпитва нещо като разочарование. Умори се постоянно да я блъскат хора, в чиито лица в повечето случаи нямаше нищо интересно и които й бяха напълно непознати. Не можеше да облекчи досадата от пленничеството си в тълпата, като размени поне една дума с някой от другите страдалци. Когато най-после стигнаха до бюфета, Катрин почувства още по-остро неудобството от това, че нямаха компания, към която да се присъединят, нямаха познати, към които да се обърнат или кавалер, който да им помогне. Мистър Алън не се виждаше никъде и след като напразно се огледаха да намерят нещо по-подходящо, двете се принудиха да седнат в края на една маса, където вече се бе разположила голяма компания. Нямаха никаква работа там, нито можеха да разговарят с някого, освен помежду си.