Джейн Остин - Абатството Нортангър

Веднага щом седнаха, мисис Алън се поздрави, че е запазила роклята си невредима. „Би било ужасно да я скъсам — каза тя — нали? Това е изящен муселин. Уверявам те, че аз поне не видях нещо в цялата тази зала, което толкова да ми хареса.“

— Колко е неудобно — прошепна Катрин, — че нямаме нито един познат тук.

— Така е, мила — отговори мисис Алън без никакво вълнение. — Наистина е много неудобно.

— Какво да правим? Дамите и господата на тази маса изглеждат така, сякаш се питат какво търсим сред тях. Имам чувството, че се натрапваме.

— Точно така. Много е неприятно. Как ми се иска да имахме много познати тук.

— Аз пък бих искала да имаме поне един — тогава можехме да отидем при него.

— Съвсем вярно, мила, ако познавахме някого, непременно щяхме да сме с него. Семейство Скинър бяха тук миналата година, защо ги няма и сега.

— При това положение не е ли по-добре да си вървим? Виждате, че тук няма прибори за чай, предвидени за нас.

— Няма, наистина. Направо непоносимо! Все пак мисля, че е по-добре да седим кротко, защото в тази тълпа направо ще ни смачкат. Как изглеждам в главата? Някой ме блъсна и се боя, че ми е развалил прическата.

— Ни най-малко, много сте добре. Но, мила мисис Алън, сигурна ли сте, че нямате нито един познат сред цялото това огромно множество от хора? Струва ми се, че няма как да не познавате някого!

— Никого, честна дума. А така ми се иска да познавах! От все сърце желая да имах много, много познати тук, тогава щях да ти намеря партньор. Толкова ще съм щастлива да потанцуваш. Я виж колко странно изглежда жената, която сега минава! Що за невероятна рокля е облякла! Толкова старомодна! Само я погледни отзад!

След известно време един от техните съседи им предложи чай, който бе приет с благодарност. Последва незначителен разговор със същия господин. През останалата част от вечерта никой не ги заговори. Накрая, след приключването на танците, мистър Алън ги откри и дойде при тях.

— Е, мис Морланд — веднага се обърна той към нея, — надявам се, че балът ви е харесал.

— Наистина много ми хареса — отговори Катрин, като напразно се опитваше да скрие широката си прозявка.

— Иска ми се тя да бе успяла да потанцува — каза жена му. — Иска ми се да можем да й намерим партньор. Тъкмо й казвах колко щях да се радвам, ако семейство Скинър бяха тук тази, а не миналата зима или ако семейство Пари бяха дошли, както веднъж споменаха. Тогава тя можеше да танцува с Джордж Пари. Толкова съжалявам, че Катрин нямаше партньор.

— Надявам се следващите вечери да имаме по-голям успех — бе утешението на мистър Алън.

Тъй като танците бяха свършили, множеството започна да се разотива и се освободи достатъчно място, за да могат оставащите посетители да се движат горе-долу спокойно. Настъпи моментът героинята, която все още не бе изиграла своята дълбоко впечатляваща роля в събитията на вечерта, да бъде забелязана и да предизвика възхищение. След всеки пет минути тълпата все повече намаляваше и се откриваха нови и нови възможности да блесне нейното очарование. Вече я видяха много млади мъже, останали до момента далече от нея. Никой обаче не бе обхванат от тръпка на възторжено учудване при вида й, из залата не премина настойчивият шепот на заинтересувалите се коя е тя, нито някой я нарече „божествена“. При все това, Катрин изглеждаше много добре и ако събралото се общество я бе видяло преди три години за първи път, би сметнало, че сега тя наистина изглежда изключително красива.

Всъщност, все пак я забелязаха, при това с известно възхищение. Самата тя чу как двама господа се произнесоха, че е хубаво момиче. Тези думи оказаха подобаващо въздействие и Катрин веднага реши, че вечерта е по-хубава, отколкото й се бе струвало дотогава. Скромната й суета бе задоволена. Тя се чувстваше по-благодарна на двамата млади мъже за тази простичка похвала, отколкото би била една истинска героиня за петнадесет сонета, написани в чест на нейната омайна хубост и тръгна към файтона, изпълнена с любов към целия свят и напълно доволна от получения дял обществено внимание.

Всяка нова сутрин носеше своите редовни задължения. Трябваше да се ходи по магазините, да се обиколи някоя нова част от града, да се посети Водната зала 10 10 Водна зала — зала, където се пие минерална вода , където те важно се разхождаха напред-назад цял час, докато оглеждаха всички и не говореха с никого. Мисис Алън продължаваше да желае повече от всичко да има много познати в Бат — повтаряше го всяка сутрин, когато получаваше поредното доказателство, че не познава абсолютно никого.