Джейн Остин - Абатството Нортангър

За да стане по-ясен на читателя характерът на Катрин Морланд, в случай че следващите страници не успеят да му създадат исканата представа, към казаното вече за физическите и умствените дарби, които притежаваше героинята, преди да бъде тласната към всички трудности и опасности на шестседмично пребиваване в Бат, може да се добави, че сърцето й бе обичливо, нравът й ведър и открит, без следа от надутост или превземки, а обноските подсказваха, че съвсем наскоро се бе освободила от сковаността и стеснителността на малко девойче. Имаше приятна външност, а когато тенът й беше свеж — изглеждаше хубава. А съзнанието й бе почти толкова чисто и неосведомено, колкото обикновено е съзнанието на всяко седемнадесетгодишно момиче.

Вероятно предполагате, че когато часът на заминаването наближи, мисис Морланд изпита жестоко майчино безпокойство. Навярно мислите, че хиляди тревожни предчувствия за злочестините, които ще донесе на обичната й Катрин тази ужасна раздяла, ще тежат мъчително върху сърцето й и ще пълнят със сълзи очите й през последните ден или два, прекарани заедно. Няма съмнение, че мъдрите й уста ще изрекат изключително важни и уместни думи по време на прощалния разговор в нейната малка стаичка. В такъв момент, за да облекчи изпълненото си с горест сърце, тя сигурно ще предупреди своето момиче какви насилия вършат благородници и баронети, които за развлечение отвличат млади дами в отдалечени ферми. Би ли могъл някой да си представи нещата по друг начин? Но действителността отново се оказа различна. Мисис Морланд знаеше толкова малко за лордовете и баронетите, че нямаше никаква представа за присъщата им злонамереност и изобщо не подозираше с каква опасност заплашват дъщеря й измамните им навици. Предупрежденията й се ограничиха със следните забележки: „Моля те, Катрин, винаги се загръщай добре и гледай да ти е топло на врата, когато късно вечер се връщаш от увеселителните зали. Освен това, бих искала да се опиташ да си водиш някаква сметка за парите, които харчиш — за тази цел ти давам това тефтерче“.

Обстоятелствата изискват по-малката сестра, Сали, или по-добре Сара (защото коя млада дама, дори с най-скромен благороден произход, след като навърши шестнадесет години, не променя името си?), по това време да се е превърнала в най-сърдечна приятелка и довереница на сестра си. Удивителното е, обаче, че тя нито настоя Катрин да й пише с всяка поща, нито изтръгна от нея обещание най-подробно да я осведомява за характера на всеки нов познат или интересен разговор в Бат. Трябва да се признае, че от страна на семейство Морланд цялата подготовка за това важно пътешествие бе извършена с известна доза умереност и спокойствие, които по-скоро напомняха за обикновените чувства на всекидневието, отколкото за трескава възбуденост и трогателни емоции, задължителни спътници на първата раздяла на героинята със семейството й. Бащата, вместо да й връчи чек за неограничена сума или поне да сложи банкнота от 100 лири в ръката й, даде на Катрин само 10 гвинеи и обеща да изпрати още, когато й потрябват.

Под знака на тези, необещаващи нищо добро, поличби премина раздялата и започна пътешествието. То протече с неочаквано спокойствие и скучна безопасност. Не благоволиха да ги настигнат нито разбойници, нито урагани. Нямаха късмета каретата поне веднъж да се обърне, та героят да може да им се представи. Най-тревожното, което им се случи, бе уплахата на мисис Алън, че е забравила едната си обувка с дървена подметка в странноприемницата, но за щастие, страхът се оказа неоснователен.

Когато пристигнаха в Бат, Катрин бе изпълнена с нетърпелива радост. Не знаеше накъде по-напред да гледа, докато приближаваха поразително красивите околности на града, а после пътуваха с каретата по улиците към хотела. Беше дошла да търси щастие и вече чувстваше, че го е намерила.

Не след дълго се настаниха в удобна квартира на Пълтни Стрийт.

Дойде подходящият момент да дадем известно описание на мисис Алън, та читателят да е в състояние да прецени по какъв начин действията й по-нататък ще спомогнат за обичайното печално развитие на събитията и как тя ще допринесе за предстоящите беди на младата Катрин и изпадането в най-безутешната несрета, която може да се измисли в последната глава на една книга. Може би това ще се случи заради неблагоразумието, непристойното поведение или ревността й, или защото ще залови писмата на момичето, ще подкопае силата на нейния характер или ще я изгони от дома си.