Джейн Остин - Абатството Нортангър

— Не, няма, но ако смяташ, че е нередно, много по-добре ще бъде да си намерите нови партньори.

— Ето — извика Изабела, — чувате какво казва сестра ви, но не се вслушвате в думите й. Добре, помнете, че вината няма да е моя, ако възбудим клюкарския дух у всички възрастни дами в Бат. Ела, скъпа Катрин, за Бога, и ме поддържай.

И те двамата се отдалечиха, за да заемат предишните си места сред танцуващите. Междувременно, Джон Торп отново беше изчезнал. Катрин, която през цялото време желаеше да даде възможност на мистър Тилни да повтори приятната покана, така поласкала я първия път, си проправи път към мисис Алън и мисис Торп с възможно най-голяма бързина, като се надяваше той да е още при тях. Надеждата се оказа безполезна и изведнъж й се стори напълно безпочвена.

— Е, мила — обърна се към нея мисис Торп, нетърпелива да чуе похвала за сина си, — надявам се, че танцувахте с приятен партньор.

— Много приятен, госпожо.

— Радвам се да го чуя. Джон е очарователно занимателен, не намирате ли?

— Срещна ли мистър Тилни, скъпа? — попита мисис Алън.

Не, къде е той?

— Току-що беше тук и каза, че му е омръзнало да се чуди какво да прави и е решил да потанцува. Помислих, че ще те покани, ако те срещне.

— Къде ли би могъл да бъде? — каза Катрин и се огледа наоколо, но много скоро го видя, повел една млада дама към танцуващите.

— О, той си е намерил партньорка. Щеше ми се да те покани — забеляза мисис Алън и след кратко мълчание добави: — Той е много приятен млад мъж.

— Наистина е такъв, мисис Алън — каза самодоволно мисис Торп. — Трябва да кажа, въпреки че съм му майка, че той е най-приятният млад мъж на света.

Този неуместен отговор би останал неразбираем за мнозина, но той не обърка мисис Алън, защото тя се замисли само за момент и прошепна на Катрин:

— Предполагам, тя мисли, че говорех за сина й.

Катрин беше разочарована и ядосана. Изглежда само за секунди се бе разминала с желания обект. Този извод не я предразположи да отговори много благосклонно на Джон Торп, който скоро след това се появи, за да й каже:

— Е, мис Морланд, предполагам, че двамата трябва да станем и пак да поскачаме малко.

— О, не, много съм ви признателна, но двата ни танца свършиха, освен това съм много изморена и не смятам да танцувам повече.

— Така ли? Тогава да се поразходим и да се посмеем на някои хора. Елате с мене и ще ви покажа четирите най-смахнати личности в тази зала — двете ми по-малки сестри и техните партньори.

Катрин отново се извини и отказа. Накрая той отиде да се посмее на сестрите си сам. Останалата част от вечерта й се стори много отегчителна. По време на чая мистър Тилни бе откъснат от компанията им, тъй като се присъедини към познатите на своята партньорка. Мис Тилни остана с тях, но седеше далече от нея, а Джеймс и Изабела бяха така погълнати от разговора помежду си, че приятелката й не намери време за повече от една усмивка, едно ръкостискане и едно „скъпа Катрин“.

Събитията от вечерта караха Катрин да се чувства все по-нещастна. Това пролича и от нейното поведение. Най-напред, докато още се намираше в балната зала, страданието й се прояви като общо недоволство от всички наоколо и бързо доведе до тягостна досада и неудържимо желание да се прибере вкъщи. Когато пристигна на Пълтни Стрийт, то се превърна в пристъп на изключителен глад, а когато той бе удовлетворен — в най-искрен копнеж да си легне. Това бе крайната точка на нейното отчаяние. Веднага потъна в дълбок сън, продължил девет часа, от който се пробуди напълно възстановена, в отлично настроение, с нови надежди и нови планове. Първото й и най-съкровено желание бе да задълбочи приятелството си с мис Тилни, а първото й решение — да я потърси във Водната зала по обяд. Във Водната зала имаше най-голяма възможност да се срещне една новопристигнала в Бат. Катрин вече бе открила, че това здание помага да се разкрие женското съвършенство и две млади дами да успеят да се сближат. То така приятно предразполагаше към поверяване на тайни и безгранично доверие, че тя имаше всички основания да очаква, че ще намери нова приятелка между неговите стени. И така, планът й за сутринта бе готов и след закуска тя можа спокойно да продължи да чете книгата си, твърдо решена да не става от мястото си и да не прекъсва заниманието си, докато часовникът не удари един. Вече беше свикнала с обстановката, затова забележките и възклицанията на мисис Алън никак не я безпокояха. Добрата жена, поради липса на идеи и способност да мисли, не можеше нито да проведе продължителен разговор, нито да остане за миг напълно мълчалива. Докато работеше, тя не бе в състояние да не коментира на глас, независимо дали имаше кой да й отговаря, че е загубила иглата си, скъсал се е конецът, чула е шум от карета на улицата или е забелязала петно на роклята си. Към пладне, около дванадесет часа и половина, силно хлопане я накара бързо да се приближи до прозореца и да съобщи на Катрин, че два открити кабриолета чакат пред входа, като в първия седи само един прислужник, а във втория брат й, който вози мис Торп. За повече информация не й достигна времето, защото Джон Торп изтича по стълбите и извика високо: