Джейн Остин - Абатството Нортангър

— Безкрайно съм щастлива, че се отървах от тях. А сега, какво ще кажеш да дойдеш с мене до Едгарс Билдингс и да видиш новата ми шапка? Искаш, нали?

Катрин с готовност се съгласи.

— Само че — добави тя, — сигурно ще застигнем двамата млади мъже.

— О, това не бива да те безпокои. Ако побързаме, скоро ще ги задминем и аз ще ти покажа моята шапка.

— Достатъчно е само да изчакаме няколко минути и всяка опасност да ги срещнем ще отпадне.

— Уверявам те, няма да им окажа такава чест. Не е в моите правила да се отнасям с уважение към мъжете, защото точно това им позволява да ти се качат на главата.

Катрин нямаше какво да противопостави на подобни съображения. И така, за да покажат независимостта на мис Торп и нейната твърда решителност да постави на място мъжкия пол, те незабавно се впуснаха с най-бързата си крачка да преследват двамата млади мъже.

За половин минута прекосиха двора на Водната зала и стигнаха до сводестия вход срещу Юниън Пасидж, но, за съжаление, там трябваше да спрат. Всеки, който познава Бат, вероятно знае колко трудно се пресича Чийп Стрийт на това място. Тази улица е толкова своеволна, така злощастно свързана с големите пътища от Лондон и Оксфорд и с най-голямата странноприемница в града, че не минава ден без някоя компания от млади дами, независимо по каква важна работа са тръгнали — да търсят сладкиши, шапкарски магазин или, както в този случай — мъже, да не бъдат задържани на едната или другата страна от преминаващите карети, ездачи и товарни коли. Откакто беше пристигнала в Бат, Изабела най-малко три пъти дневно изпитваше подобно нещастие и се вайкаше. Сега й бе отредено още веднъж да го изживее и да се повайка, защото точно когато застанаха срещу Юниън Пасидж и видяха двамата млади мъже в тълпата отсреща да си проправят път по тази интересна тясна уличка, една приближаваща открита двуколка им попречи да пресекат. Мъж с вид на много опитен кочияш я караше по разнебитения паваж с безумна скорост, достатъчна да застраши живота на три същества — собствения му, на неговия спътник и на коня.

— Ах, тези отвратителни двуколки! — промълви Изабела, като вдигна поглед. — Така ги мразя!

Омразата, макар съвсем справедлива, се оказа изключително краткотрайна, защото тя погледна отново и възкликна:

— Какво щастие! Мистър Морланд и брат ми!

— Мили Боже, та това е Джеймс — в същия миг произнесе Катрин.

Младите мъже ги забелязаха, конят бе незабавно спрян с такава сила, че почти щеше да се сгромоляса върху задницата си и пътниците изскочиха от двуколката. Слугата междувременно беше офейкал, затова и конят и колата бяха оставени на произвола на съдбата.

Катрин, за която тази среща бе съвсем неочаквана, посрещна брат си с буйна радост. Той беше много обичлив по душа и искрено привързан към сестра си и всячески й показа, че неговото удоволствие е не по-малко, доколкото имаше време да го стори, тъй като искрящите очи на мис Торп настойчиво очакваха вниманието му. Любезните поздрави на Джеймс бързо се пренасочиха към нея, примесени с радост и стеснение, които трябваше да подскажат на Катрин, ако тя умееше по-добре да разгадава чувствата на другите и не бе така наивно погълната от собствените си преживявания, че не само тя, но и брат й смята приятелката й за много хубава.

Джон Торп, който междувременно бе дал разпореждания за коня и колата, скоро се присъедини към тях и от него Катрин получи полагащата й се компенсация. Той само леко и небрежно докосна ръката на Изабела, а нея удостои с цял поклон — не съвсем дълбок, но с изнесен назад крак. Торп беше млад мъж, среден на ръст и набит. Надарен с грозновато лице и тромава фигура, той сякаш се боеше, че ще изглежда прекалено красив, ако не се облича като коняр и твърде изискан, ако не се държи прекалено свободно, когато трябва да бъде официален, затова поведението му изглеждаше почти нахално, когато ситуацията позволяваше да прояви по-непринудено отношение. Той извади часовника си и попита:

— За колко, мислите, взехме разстоянието от Тетбъри до тук, мис Морланд?

— Не знам какво е разстоянието.

Брат й каза, че са двадесет и три мили.

— Двадесет и три мили! — извика Торп. — Двадесет и пет и нито инч по-малко.

Морланд възрази, позова се на справочниците, стопаните на странноприемниците и крайпътните стълбове, но приятелят му отхвърли всички тези доводи, защото разполагал с по-надеждно средство за определяне на разстояния.