Джейн Остин - Абатството Нортангър

Разговорът, който двете приятелки водиха една сутрин във Водната зала на осмия или деветия ден от запознанството си, разкрива изключително силната привързаност между тях, породена от присъщата им деликатност, благоразумие, оригинално мислене и литературен вкус.

Бяха се уговорили да се срещнат. Изабела пристигна почти с цели пет минути преди приятелката си и съвсем естествено първите й думи към нея бяха:

— Скъпа моя, какво се случи, та толкова закъсня? Чакам те цяла вечност!

— Господи, така ли? Много съжалявам, наистина мислех, че съм съвсем навреме. Та часът е точно един. Надявам се, че не съм те накарала да стоиш дълго сама?

— О, най-малко десет дълги столетия! Сигурна съм, че съм тук вече половин час. Нека отидем да седнем в отсрещния край на залата и да се позабавляваме. Имам да ти казвам сто неща. Първо, ужасно се страхувах, че ще завали тази сутрин, точно когато се канех да изляза. Изглеждаше, че времето определено отива на дъжд, а това би ме накарало да умра от мъка. Да знаеш, току-що видях най-хубавата шапка, която можеш да си представиш, на една витрина на Милсъм Стрийт. Много прилича на твоята, само че панделките й не са зелени, a coquelicot 14 14 coquelicot — мак . Страшно ми се прииска да я имам. Мила Катрин, а ти с какво се занимава тази сутрин? Продължи ли да четеш „Удолфо“?

— Да, започнах да чета веднага, щом се събудих, и стигнах до черното покривало 15 15 В „Мистериите на Удолфо“ от Ан Радклиф (1764–1823) героинята припада, след като повдига черно покривало, скриващо голяма картина. Чак в третата глава отзад напред читателят разбира, че под покривалото се намира не скелетът на лейди Лорентини (Джейн Остин пише Лорентина), а восъчна фигура, облечена в погребални одежди и проядена от червеи .

— Наистина ли? Чудесно! За нищо на света няма да ти кажа какво има под него. Не изгаряш ли от любопитство да узнаеш?

— Иска ли питане! Какво ли би могло да бъде? Не, не ми казвай, в никакъв случай не ми казвай! Знам, че навярно е скелет, сигурно скелетът на Лорентина. Тази книга направо ме очарова. Иска ми се цял живот да я чета. Вярвай ми, че ако нямах уговорка да се видя с тебе, не бих се откъснала от нея за нищо на света.

— Прекрасна моя! Зная колко много съм ти задължена. След като свършиш „Удолфо“, ще прочетем заедно „Италианецът“ 16 16 „Италианецът“ — роман от Ан Радклиф, публикуван през 1787 година . Съставила съм за тебе един списък с още десет или дванадесет книги като тези.

— Наистина ли? Толкова се радвам! Кои са те?

— Веднага ще ти прочета заглавията, тук са, в бележника ми. Ето — „Замъкът във Волфенбах“, „Клермон“, „Тайнствените предупреждения“, „Магът от Черната гора“, „Среднощна камбана“, „Сирачето от Рейн“ и „Ужасни мистерии“ 17 17 Списък на готически романи, чиито точни заглавия са следните: „Замъкът във Волфенбах“ (1793) от г-жа Парсънс. „Клермон“ (1798) от Регина Мария Рош. „Тайнственото предупреждение“ (1796) от г-жа Парсънс. „Магът или приказка за Черната гора“ (1794) от Лоренц Фламенберг, превод от немски. „Среднощна камбана“ (1798) от Франсис Латом. „Сирачето от Рейн“ (1798) от г-жа Слийт. „Ужасни мистерии“ (1796) от маркиз Грос, превод от немски . Засега тези стигат.

— Чудесно! Сигурна ли си, че всички са страшни?

— Абсолютно, защото една моя особено близка приятелка, мис Андрюз, очарователно момиче, едно от най-очарователните създания на този свят, е прочела всяка една от тях. Бих искала да познаваш мис Андрюз, щеше да си във възторг от нея. Тя си плете най-прекрасната наметка, която можеш да си представиш. Смятам, че е хубава като ангел и ужасно ме е яд, че мъжете не й се възхищават. Много им се карам за това.

— Караш им се? Караш им се, че не й се възхищават?

— Точно така. Няма нещо, което да не съм готова да направя за онези, които наистина са ми приятели. Не мога да си представя как някой може да бъде обичан наполовина. Това не е в природата ми. Моята привързаност е винаги извънредно силна. Казах на капитан Хънт на едно от нашите увеселения тази зима, че даже да ми досажда цяла вечер, няма да танцувам с него, ако не признае, че мис Андрюз е хубава като ангел. Мъжете ни считат за неспособни за истинско приятелство, нали знаеш, а аз твърдо съм решила да им докажа, че не е така. Например, ако чуя някой да говори пренебрежително за тебе, веднага ще избухна. Само че такава възможност не съществува, защото ти си точно онзи тип момиче, който много се харесва на мъжете.