Ф. Уилсън - Проклятието

Ядосан, той се отърси от мислите и се съсредоточи върху друг проблем -

изчезването на Грейс Вестфален. Не разполагаше с никакви улики, освен с

ненадписаното шишенце с билкова течност и смътното подозрение, че то има някаква

връзка със случая.

Взе шишенцето и отвинти капачката. Мирисът беше непознат, но определено

ухаеше на билки. Капна малко на пръста си и опита течността. Не беше неприятна.

Трябваше да я даде за анализ и да разбере откъде е дошла. Може би съществуваше

някаква слаба вероятност шишенцето да има връзка с изчезването на Грейс.

Отново взе телефонната слушалка с намерението да се обади на Джиа, но после я

остави. Не понасяше ледения й тон. Първо щеше да свърши нещо друго - да се обади на

откачения еднорък индус и да разбере какво е направил с възрастната жена. Набра

номера, който Кузум му бе дал предишния ден.

Отговори някаква жена. Гласът й беше нежен и без акцент. Кузум бил излязъл.

– Кога ще се върне?

– Довечера. Джек ли го търси?

– Ами, да - стреснат и озадачен отговори той. - Как разбрахте?

Смехът й беше мелодичен.

– Кузум предположи, че ще се обадите. Аз съм Колабати, неговата сестра. Тъкмо се

канех да ви потърся в офиса. Искам да се запознаем, Джек!

– А аз искам да знам къде е баба ви!

– На път за Индия - безгрижно отговори тя, - където за нея ще се грижат нашите

лекари.

Джек се поуспокои, но още се притесняваше.

– Това можеше да се уреди, без да я измъквате крадешком през задния изход.

– Разбира се. Но вие не познавате брат ми. Той върши всичко по свой начин. Също

като вас, както разбрах от думите му. Това ми харесва. Кога ще се срещнем?

Нещо в гласа й заличи безпокойството му за баба й. В края на краищата, за

възрастната жена се грижеха лекари...

– Колко ще останете в Щатите? - попита той, за да спечели време.

– Аз живея във Вашингтон. Дойдох тук веднага, щом чух за баба. Знаете ли къде е

“Уолдорф”?

– Чувал съм го.

– Защо не се срещнем в шест в “Пийкок Али”?

Мисля, че ме канят на среща. Е, защо не?

– Добре. Как ще ви позная?

– Ще бъда облечена в бяло.

– Тогава до шест.

Той затвори, като се чудеше на безразсъдното си настроение. Срещите с непознати

жени изобщо не бяха в стила му. Но сега му предстоеше най-трудното - да се обади на

Джиа.

2.

Джиа остави слушалката и се облегна на стената. Притесни се, когато Джек я

попита какво е правила предишната вечер. Изведнъж си въобрази, че Джек ги е

проследил до ресторанта и после до дома на Карл.

Снощи се любиха за пръв път. Тя не искаше приятелството им да отива дотолкова

далеч така скоро. Беше се зарекла този път да не бърза. Ала снощи промени решението

си. Откакто видя Джек, напрежението й постоянно растеше и накрая имаше чувството,

че ще се задуши. Нуждаеше се от някого. А Карл беше с нея. Пък и силно я желаеше.

Дотогава деликатно бе отклонявала поканите да отидат в апартамента му. Но

снощи се съгласи. Всичко беше точно. Гледката от прозореца - зашеметяваща, брендито

- приятно и загряващо, а осветлението в спалнята му - толкова меко, че когато я съблече,

кожата й заблестя и я накара да се почувства красива.

Карл беше добър любовник - търпелив, опитен, нежен и внимателен.

Но не се получи. Тя се престори, че изпитва оргазъм едновременно с него. Това не

й хареса, но в момента изглеждаше най-подходящото решение. Карл направи всичко,

както трябва. Той не беше виновен, че тя дори не се доближи до освобождаването на

напрежението, от което се нуждаеше.

За всичко беше виновен Джек.

– Ще ми направиш ли една услуга, мила? - прекъсна мислите й Нели. - Обади се на

Мисията и ме извини. Няма да отида на приема им утре вечер.

– Трябва да отидеш.

– Не. Ще бъде неприлично.

– Не ставай глупава. Грейс би настоявала да отидеш. Освен това се нуждаеш от

промяна на обстановката. Цяла седмица не си излизала.

– Ами, ако тя се обади?

– Юнис ще бъде тук.

– Тогава ще дойдеш с мен.

Джиа се втрещи. Последното, което искаше да прави в събота вечерта, беше да

стои в стая, пълна с дипломати от Обединените нации.

– Не...

– Ела!

– Но Вики е...

– Юнис ще бъде тук.

Джиа се помъчи да измисли някакво извинение. Трябваше да отклони молбата на

Нели.

– Нямам какво да облека.

– Ще излезем и ще ти купя нещо.

– Изключено!

Нели извади кърпа от джоба си и изтри устни.

– Тогава и аз няма да отида.

Джиа се опита да я изгледа гневно, но издържа само няколко секунди и се разсмя.