Ф. Уилсън - Проклятието

помисли, че е решил въпроса.

Една сутрин Джек отиваше у семейство Торо, които живееха зад мистър Канели.

Последните няколко лета изкарваше пари от градинарство и подрязване на трева.

Харесваше работата, но най-много му се нравеше факта, че сам може да определя

работното си време.

Стигна до двора на мистър Канели и зина от почуда.

Колчетата бяха съборени. Тревата беше осеяна с безброй бели дъсчици.

Декоративните дръвчета, които всяко лято разцъфтяваха в различни цветове, бяха

прекършени. Пластмасовите розови фламинго, на които всички се смееха, бяха разбити

на дребни парчета. А по моравата зееха широки и дълбоки бразди. Онзи, който беше

направил това, не се бе задоволил само да мине с автомобила си и да смачка тревата, а

беше разорал и изпочупил всичко.

Джек се приближи и видя една фигура, която стоеше до ъгъла на къщата и гледаше

разрухата. Мистър Канели. Раменете му бяха прегърбени и трепереха. Слънчевата

светлина хвърляше отблясъци по сълзите на лицето му. Джек знаеше съвсем малко за

него. Мистър Канели беше кротък човечец. Не безпокоеше никого. Беше вдовец и

нямаше деца. Имаше само двора си - неговото любимо занимание, произведение на

изкуството и фокус на остатъка от живота му. Джек знаеше колко усилия изисква

градинарският труд. Никой не биваше да вижда как старанието му е така безпричинно

унищожено. Старците не трябваше да плачат.

Безпомощността на мистър Канели отприщи нещо в Джек. И по-рано се бе

ядосвал, но в онзи ден гневът му граничеше с безумие. Стисна зъби, цялото му тяло

затрепери и мускулите му се свиха на възли. Имаше представа кой бе направил това и

можеше да потвърди подозренията си. Едва потисна неудържимото си желание да

намери злосторниците и да мине с колата си през градините им.

Разумът надделя. Нямаше смисъл да влиза в затвора, а те да продължават да

играят ролята на нещастни потърпевши.

Имаше друг начин.

Приближи се до мистър Канели и каза:

– Мога да оправя тази работа.

Старецът избърса лицето си с носна кърпа и го изгледа гневно.

– И защо? За да можете ти и приятелите ти да го унищожите отново?

– Ще го направя така, че това да не се случва повече.

Мистър Канели го гледа дълго, без да каже нищо, после рече:

– Влез вътре и ми разкажи как.

Джек не му обясни всички подробности, само изброи материалите, които щяха да

му трябват. Добави петдесет долара за труда си. Мистър Канели се съгласи, но каза, че

ще му даде парите, след като види резултата. Стиснаха ръце и изпиха по чашка

италианско вино.

Джек започна още на следващия ден. Купи трийсетина малки тисови дръвчета и ги

засади на разстояние един метър по края на двора, а мистър Канели се залови да

възстановява градината си. Работеха и разговаряха. Джек научи, че злината е сторена от

малка светла кола и тъмен микробус. Възрастният човек не беше видял номерата им.

Извикал полицията, но вандалите изчезнали. Обаждал се и преди, но инцидентите били

толкова незначителни, че ченгетата не приели оплакванията му сериозно.

Сетне купиха трийсет метални тръби, които скриха в гаража на мистър Канели.

После двамата изкопаха еднометрови дупки зад всеки тис. Късно една нощ Джек и

старецът напълниха тръбите в гаража с цимент. След три нощи ги сложиха зад тисовете

и утъпкаха пръстта около тях.

Издигнаха отново оградата от бели колчета и мистър Канели продължи да

възстановява градината си. Джек само трябваше да чака.

Август свърши и училището започна. През третата седмица на септември дворът на

възрастния човек беше отново безупречен. Новата трева поникна и го разкраси.

Злосторниците явно бяха чакали точно това.

Една неделя воят на сирените събуди Джек в един и половина след полунощ.

Около къщата на мистър Канели проблясваха червени светлини. Джек нахлузи джинсите

и изтича навън.

На тротоара лежеше преобърнат черен микробус. Във въздуха се носеше миризма

на бензин. На светлината на уличната лампа Джек видя, че шасито е разбито, таблото -

изскубнато, лостът за скоростите - изкривен, диференциалът не ставаше за нищо, а

резервоарът - пробит. Наблизо беше спряла пожарна кола, която се готвеше да измие

района.

Джек се приближи до къщата на мистър Канели. Там имаше жълт шевролет

камаро. Предното стъкло беше счупено, а от капака излизаше пара. Радиаторът беше

пробит, предната ос - изкривена, а моторът - напукан.