Ф. Уилсън - Проклятието

с такава лекота, с каквато избираше салатите в претъпкания ресторант, където още с

влизането предизвикаха неприкрито възхищение. Тя се приспособяваше навсякъде и

Джек беше очарован от това. Всъщност всичко у нея беше очарователно.

В таксито я попита за миналото й и научи, че тя и брат й произхождат от богат род

от областта Бенгал в Индия. Кузум загубил ръката си при железопътна катастрофа,

отнела живота на родителите им. Отгледала ги баба им, с която Джек се бе запознал

предишната вечер. Това обясняваше привързаността им към нея. Колабати преподавала

в университета във Вашингтон и от време на време давала консултации в Школата за

чуждестранни услуги.

Джек я наблюдаваше как яде студените скариди. Пръстите й бяха гъвкави, а

движенията - изящни и уверени. Хранеше се с удоволствие, което го развълнува. Рядко

се срещаше жена, която да се радва така на обилната храна. Беше му писнало до смърт

от разговори за калории, килограми и диети. Броенето на калориите беше за

делничните дни. Поканеше ли на ресторант някоя жена, Джек искаше тя да се

наслаждава

на

храната

като

него.

Така

споделяха

порока.

Грехът

на

чревоугодничеството ги свързваше. Ставаха съучастници в престъпление. Беше адски

еротично.

След като се навечеряха, Колабати се облегна назад и се вторачи в него.

– Срещнахме се с врага - рече Джек, - и той е вътре в нас. Добре, че не обичаш

пържоли. С тях е много по-трудно.

– Обичам пържоли, но говеждото е лошо за кармата.

Ръката й се плъзна по масата и намери неговата. Докосването беше като

електрически ток. Джек преглътна и се опита да поддържа разговора. Нямаше смисъл да

показва, че я харесва.

– Карма. Често чувам тази дума. Какво означава всъщност? Нещо като съдба, така

ли?

Колабати свъси вежди.

– Не съвсем. Не е лесно за обяснение. Започва с представата за преселението на

душата - онова, което ние наричаме атман - и как тя претърпява множество

последователни превъплъщения или живота.

– Реинкарнация.

Джек беше чувал това.

Колабати обърна ръката му и започна леко да прокарва нокти по дланта. Кожата

му настръхна.

– Точно така - продължи тя. - Кармата е обременеността от доброто или злото,

което атманът пренася от единия живот в другия. Не е съдба, защото човек е свободен

да определи колко добро или зло да стори през различните си прераждания. Но

обременеността от доброто или злото в кармата уточнява какъв си роден - от низшата

или от висшата каста.

– И това продължава вечно?

Всъщност му се искаше тя да гали дланта му вечно.

– Не. Ако постигнеш съвършенство в живота, атманът може да бъде освободен от

колелото на кармата. Това се нарича мокша. Тя избавя атмана от бъдещи

реинкарнации. Това е крайната цел на всеки атман.

– И ако ядеш говеждо, ще обърнеш гръб на мокшата?

Въпросът му прозвуча глупаво.

Колабати изглежда отново прочете мислите му.

– Това всъщност не е толкова странно. Евреите и мюсюлманите пък не ядат

свинско. За нас говеждото замърсява кармата.

– Замърсява?

–така се казва.

– Много ли се притесняваш за кармата си?

– Не толкова, колкото би трябвало. За разлика от Кузум.

Очите й помръкнаха.

– Той е обсебен от кармата си... И от Кали.

– Кали? Богинята на кръвожадните убийци?

Очите на Колабати засияха. Тя заби нокти в дланта му и превърна болката в

удоволствие.

– Това не е Кали, а злото начало в света - Бавани , почитана от престъпниците от

простолюдието. Кали е върховната богиня.

– О, съжалявам.

Тя се усмихна.

– Къде живееш?

– Недалеч.

– Заведи ме там.

Джек се поколеба, защото основното му правило беше да не показва на хората

къде живее, освен ако не ги познаваше отдавна. Но Колабати отново погали дланта му.

– Сега ли?

6.

Родените умират, а мъртвите се прераждат.

Следователно не трябва да скърбим за неизбежното.

3

Кузум вдигна глава от Бхагавадгита . Отдолу отново се разнесе шумът, който се

извисяваше над приглушеното бръмчене на града отвъд пристанището. Ню Йорк никога

не заспиваше. Корабчето скърцаше и подрънкваше, докато приливът галеше железния

му корпус и обтягаше въжетата, с които беше завързано за брега. Кузум затвори

Бхагавадгита и се приближи до вратата на каютата. Имаше време. Майката още не

беше доловила Миризмата.

Излезе и застана на малката палуба до надстройката. Капитанската каюта, каютите